„Филипе, синко, заветите към брат ти важат и за тебе, но ако предпочиташ живота на княз, отглеждай коне — облагородяват човека и правят живота му смислен. Завещавам ти чист арабски разсад и възможността да ползваш моите заслуги към Британия. Живей в мир с брат си, уважавай майка си и бъди първо човек, а после и княз, ако искаш!“…
Белия препрочете завещанието, запечата го, депозира го в банката и се върна да чака Бриджит. „Какво да правя? Търси изход, Бели дяволе. Дявол да те вземе!“ Духът му блуждаеше. Той, човекът на действието, на светкавичното решение, изведнъж се беше озовал пред духовна пропаст. На дъното й блещукаха вини към деца, пред жена, приятели, на повърхността се раждаше любов, а над всичко това в небесния свод грееше звездата на отмъщението, жаждата за изкупление и ярост срещу раздвоението, което превръщаше и най-устойчивата личност в жалка дрипа!
Бриджит се върна по обяд.
— Имаме ден и половина, скъпи! Ден и половина за избор между щастието и смъртта!
Вангел й посочи стол и седна срещу нея.
— Не, Бриджит, имаме много време… До пролетта!
— Ще ме върнеш ли при Сокон, Вангели?
— Ти самата отиде при него… Трябва да изтърпиш до пролетта!
— Заведи ме някъде… В Новия свят, на Минданао… където искаш! Остави им цялото си кърваво богатство! Кръвта носи нещастие… Искам само тебе, дон!
Белия се вдигна тежко и тръгна към изхода на къщата.
— Не се бой от грях, Бели дяволе! — виеше Бриджит. — Плюй на греха, пирате!
Вангел Аваля вървеше упорито, тъпо, безволно… Върна се на разсъмване. Бриджит спеше на леглото му. Белия я зави и се върна в салона… Един час по-късно пред „Галан“ спря каретата на во̀да Карей. Белия дявол излезе да го посрещне.
— Заповядай, воевода — каза той. — Жена ми е на път, прислугата разпусната… За жалост нищо не мога да ви предложа.
— Не се безпокойте, княже! Отбивам се пътьом… да седнем някъде. Няма да ви отнемам време.
Вангел го покани в салона, предложи му тютюн и търпеливо зачака да чуе целта на ранната му визита.
— Княз Авалов — започна Карей. — Знаете ли кой ръководи износа на зърно в Молдова?
— Вангел не очакваше толкова директно начало, макар и да следеше внимателно житната паника. Знаеше, че ударът е тежък за понасяне, знаеше още, че някаква част от подозрението ще падне върху него, но не вярваше, че някой от „тузовете“ ще го прояви открито.
— Чувал съм вода… Петте фамилии, една от тях е вашата.
— Откъде знаете това, господине?
— От няколко места… От чокоите Кобадин и Неводари, от жена ми, която има честта да е по-близка на вашето семейство… Може би и от други източници… Не помня, во̀да. Защо?
— След малко ще разберете! Кобадин и Неводари… Получихте ли предложение да вземете участие в удар срещу зърнения монопол?
— Вангел се усмихна.
— Не, вода Карей, но и да бях, нямаше да ви призная!
Карей кимна.
— Моите сведения са други!
— И какви са те?
— Кобадин и Неводари са ви предлагали акция против нас!
— И аз какво съм отговорил, господине?
— Отказали сте под предлог, че житото на Украйна е вече изкупено.
— От кого?
— Дали сте да се разбере, че ние сме извършили сделката.
— На кого съм внушил това?
— На чокоите Кобадин и Неводари.
— А го е изкупил, кой?
— Вие, княже!
— Аз? — Вангел успя да се засмее звънко, открито, да вкара веселие в гласа си. — С каква цел, господин Карей? Това трябва да е огромно количество!
— Не се превземайте, княже! Много добре знаете точното количество, точната печалба, точния начин на извършване на сделката! За ваш малшанс аз също съм осведомен, господине!
Вангел се намръщи и заби сините си очи в него.
— Любопитно! С удоволствие ще чуя версията ви, но ви моля да спазвате учтивия тон и да въздържате нервите си. Иначе с цялото си уважение към вас ще бъда принуден да ви изхвърля!
— Княз Авалов! — Карей скочи. — Вие сте в Молдова, господине!
— Да, воевода, и мисля, че разговарям с един от най-достойните представители на този народ!
— Тогава мерете си думите или ще платите скъпо за тях!
— Преди малко ме обвинявахте в лицемерие, сега ме заплашвате… Това говори зле за вас, вода Карей! Готов съм да отговарям за всяка своя дума и ако се наложи, да платя за нея! Седнете, господине! С крясъци и обиди доникъде няма да стигнем!