— Кой те е учил да въртиш ятагана, княз ефенди? — попита Гюнеш, бършейки челото си с ослепително бяла кърпа. Това беше бялото на Мобараците…
— Един французин, бег.
— Пират?
— Пират и голям мъж, дьонме ага!
Гюнеш изръмжа диво. Такава обида се понасяше трудно.
— Сега виж как ни учат нас, еничарите от Бурса!
Екзекуторът предприе бясна, но лека и вихрена атака. Вангел парираше ударите, отстъпвайки по тревната площ към езерото. Един „превод“ разпра сюртука му, но не почувства болка, болката дойде от удар в и без това болящото го ляво рамо. „Внимавай, Бели дяволе! Тоя еничар ще те свърши!“ Почувствува болка и в корема. Лезвието беше срязало коремните мускули… Вангел напрегна тялото си, но придаде на лицето си вид на умирающ. Наивният еничар падна в трапа. Сигурен, че Белия дявол има нужда единствено от доубиване, Гюнеш се отпусна, „разхлаби“ вниманието си, Вангел избра мига и с приз де фер заби ятагана в сърцето му.
Белия свали сюртука и огледа раната. Ударът беше разпрал корема от край до край и червата всеки момент щяха да рухнат в скута му. Болката се усилваше, кръвотечението също. „Умирам“ — без паника помисли той. Смъкна ризата, уви я около кръста и я стегна колкото можеше. Това щеше да задържи червата в корема, но кръвотечението с нищо не можеше да бъде спряно. „Имам един час. После ще настъпи отмалата, а с нея и краят! Ще ме намерят вмирисан… Храна за мравки и червеи!“…
Не, това не! Не знаеше какво да прави, знаеше обаче, че трябва да направи нещо… Бавно, залитайки, стигна до обора, оседла Ром… Напълни две шаячни торби с камъни, завърза гърлата им и ги хвърли на седлото… Внимателно излази на гърба на коня и го подкара ходом… Вече знаеше къде отива. Стигна морския бряг, стегна шенкела и принуди Ром да влезе във водата… Подкара го навътре, докато усети, че жребецът плува… Тогава чу лая на Сур. Вълкодавът беше закъснял… Вече нищо не можеше да спаси господаря му. Вангел продължи да насочва Ром навътре в морето. Когато реши, че се е отдалечил достатъчно, взе торбите, върза ги за китките си, измъкна тосканската кама от ботуша и преряза гърлото на жребеца. „Сбогом!“ — каза той. Не мислеше за хора, не виждаше лица. Вангел Аваля Дон де мар си взимаше сбогом със света, преди да се отдаде на морето…