— Ще видим. — Вангел влезе в харема и направи знак на Дарма да го последва. Сокон остана сам, допи рома и с разклатена крачка се върна при Прокоп.
— Да бъдеш господар е изкуство — каза Дарма, — от женското по-голямо!
— Пищовът и камата, това е господарят!
— Не! — Мавританката поклати глава. — Край с оръжието. Господарят не си цапа ръцете. Други вършат мръсната работа. Жени, коне, молитви, това е животът на емира. Ако решиш да плаваш като Урода, трябва да оставиш твърда ръка за заместник. Някой, който да може с кръв и огън да държи племената в подчинение. На твое място отсега ще купя душата на твоя главорез… Как беше идиотското му име?
— Сокон… — Вангел се протегна лениво и спусна нозе в басейна. — Ще ги накарам да вдигнат ограда… Ей там, зад смокините. Не искам Прокоповите свине да те гледат гола!
Беше луд от мисълта, че през опушените стъкла на кръчмата интимността на отношенията им, колкото и невинни да бяха, става достояние на нагли и порочни очи.
— Още днес ще започнат да строят! Белята е длъжен да задоволява всичките ми желания!
— Накарай ги да опънат платно — каза Дарма, погълната от педикюра си. — Един ден може да търсим спасение при Прокоп!
Вангел скочи. „Сам трябваше да се сетя!“ Дарма не беше привършила тоалета си, когато слугите на Ибн Мобарак опънаха зелен плюш по протежение на шестте решетки, поставиха резе на единствената врата, водеща към харема и към евентуалния път за бягство.
— Дори това е излишно — каза Дарма. — Ако на някой му се прииска жена, достатъчно е да се качи в калето…
— Не обичам да говориш така! — с глас на сърдито дете каза той.
— Какво има! — Дарма вдигна глава. — Какво съм казала?
— В моята страна не се говори така… Хората имат срам.
— Знаеш каква съм… Знаеш или не!
— Знам, и какво!
— Ако не ме харесваш, ще се върна в калето!
— Ще те убия! — каза Вангел, но в гласа му нямаше заплаха. Беше започнал да я обича. Още не го знаеше, но вече изпитваше ужас, че ще я загуби.
— Един ден все някой ще ме убие! Ако доживея тялото ми да се сбръчка като фурма, сама ще си забия ножа! И няма да ми е жал! Чуваш ли? Окото ми няма да мигне. Аз взех от живота това, което ми се полага!
Вангел се изправи объркан, размекнат. В главата му бушуваха какви ли не мисли, но нямаше думи да ги изкаже на глас и сърцето му биеше до пръсване.
— Колко мъже си имала? — глухо попита той.
— Много! Всякакви… Цяла година плувах с Лорни Метюс… Чувал ли си това име?
— Не.
— Сега пътува на север, с Дрейк… Търсят северния път за Индия.
Белия влезе в харема, просна се по очи, захапа възглавницата и зарева от бяс. Тресеше се целият, вода изтичаше от очите му, мокреше гърба, слабините…
Дарма го събуди с амоняк. Ръката му беше срязана при сухожилията. Мавританката му пускаше кръв. Беше облякла кашмирена роба, подарък от Урода, лицето й беше усмихнато, но челото сгърчено от уплаха.
— Ще свършиш зле, момче! — Гласът й звучеше меко, ласкаво. — Та ти… да не си се влюбил в мен?
Вангел седна на дивана, лапна китката и с език спря кръвта.
— Жените са като животните. — Дарма все още размахваше спасителната вода под носа му. — Търпение е спасението. Някои имат късмет. Като жената ла Лорни. Капитанът нито държанки има, ни на бардаци налита. Ни веднъж не ме е погледнал като жена. Попитах един от корсарите: „Лорни Метюс е по момчетата, нали?“ — а оня щеше да ми избие зъбите… И наистина в Портсмут го чакаше руса жена и три момчета, руси като слама, от тебе повече. Като Ибн Мобарак — албиноса. Радост, целувки, до сълзи чак… жена с късмет. Като гледах капитана да реве, виках си наум: „Това ли е Лорни Метюс, дето испанските кюрета на всяка литургия го проклинат от амвона до девето коляно!“ Това е аллах да надникне в люлката ти. Мъж — тигър, деца — ангели, а уважение… Ония главорези, англичаните, до един се изредиха ръка да й целуват!
Дарма се отнесе. Не беше тук, а Вангел нямаше намерение да я връща на земята. Думите й обаче му направиха впечатление. „Ще ги накарам да те уважават!“ — яростно мълвеше той, макар думите да оставаха в него. — „С огън и кръв и с моето уважение! За мен, Дармо, ти си светица! Най-чистата! И нека някой да каже, че не си! Ще разпръсна червата му от тук до екватора! Ако трябва, ще приема емирата на Мобараците! Щом Урода иска нов сатрап, ще бъда от Мохамед Пророка по-известен, от Исус по-популярен ще стана, ако реша да направя от една курва светица за преклонение!“
Вангел я прегърна, привлече я към гърдите си, положи глава на лицето й, смеси косите си с нейните.