— Примирение няма, Ранг — обади се Шон, — но и възможности също. Чувал ли си някой да е пренесъл корабите си по сухо?
— Константинопол е паднал така! Но дори днешните корита да изглеждат много тежки, тогава защо да не създадете флот в чуждо пристанище, а моряците да минат по суша?
— Все още не разбирам какво намекваш, Ранг? — каза лордът. — Можеш ли да бъдеш по-ясен?
— Да, милорд. По Марица спускат славонски дъб, разбичват го на греди и с гемии ги препращат в Александрия. Работата ръководи Ахмед бей, но истинското му име е Озмънд и е корабостроител от Плимут. От вътрешна България пристига такелажът във вид на въжета за рибарски мрежи, минава през Ахмед бей и потегля по море. В Пирин събират борова смола и през Солун я препращат на Озмънд. Албанците тъпчат катран в каци за сирене… И тези кервани имат същия път. Цял Истанбул клепа клинци, ковачите не смогват да изпълнят поръчките — рей, нитове, скоби, абордажни куки, обръчи за топовете, колесарии за мортирите и всичко през Озмънд отива в Александрия. Сега ясно ли говоря, милорд?
Настъпи диво мълчание. „Сега ще ме разкъсат!“
— Продължавайте, Ранг!
— Няма съмнение, милорд, британската корона струпва материал, укрепва кейове, посреща дърводелци, кофражори, ковачи. Когато всичко необходимо е налице, за два месеца ще пусне на вода пет брига, максимум десет и преди испанците да се събудят, ще нападне Гибралтар от изток. Оръдията на Испания са насочени към атлантическата врата и изненадата ще бъде страшна. Британия ще струпа десант на африканския бряг, ще вдигне фортове и завинаги ще си осигури достъп до Средиземно море, а това ще бъде краят на испанските грандове!
Вангел свърши. Реки пот шуртяха под кожената му риза, задникът му беше залепнал за дървеното кресло, в устата му нямаше капка слюнка.
— Звучи убедително, само един пункт е слаб. От какви подбуди султанът ще отвори Александрийското пристанище за корабите на нейно величество?
— Най-дълго време ми отне този въпрос, милорд! Сега мисля, че мога да дам приблизително верен отговор. Иран! Иран е най-златоносната претенция на падишаха, а английската флота е пълновластен господар в Персийския залив. Един десант — и мечтата на султан Селим ще се пръсне като диня!
— Какво би станало, ако Британия удари първо Иран?
— Не, милорд, не сега! Това ще ускори разпадането на Отомания, но владенията й в Средиземно море ще се разпределят между католическите монархии. Нито една протестантска държава няма излаз тук, така че последният шанс на Британия — ислямският — ще отпадне. Вие ще ударите Иран, но в друго време и по друг повод! Преди това ще имате форт в Гибралтар!
Британците го изключиха от разговора. „Решават съдбата ми?“ Пищовите бяха на коленете му, но бяха два срещу шест. Прозорецът беше до десния му лакът. С едно движение би могъл да се хвърли от втория етаж в лехите с египетски рози, но това беше изход на страхливец. Всъщност и това не беше изход. Преди да е паднал долу, щяха да го надупчат като френско сирене. „Остава чашата!“ Вангел се пресегна, доля уиски и умишлено подпали гърлото си. Колкото по-бързо се замаяше, толкова по-лек щеше да му се стори един от двата изхода.
— Защо ни разказвате всичко това, Ранг? Ако е истина, ние непременно я знаем. Ако не — няма никаква стойност. Какво целите?
— С това започнах, господа. Да обсъдим цената?
— Вие се готвите да импровизирате пред испанеца? — попита Кърк. Алкохолът беше започнал да му тежи.
— Не, Кърк, иначе нямаше да бъда тук!
— Как да ви разбирам, Ранг? — Дърмънд побърза да се намеси. — Имате ли причини да мразите Испания?
— Да, милорд!
— Мога ли да знам защо?
Сега беше ред на Вангел да мълчи, а можеше да говори с часове… „Не, не сега!“
— Милорд, нека свършим този разговор? За мен той е мъчителен!
— Последен въпрос, Ранг. Очаквате ли да чуете: „Да, прав сте! Прозрели сте нашата политика със султана и с известни неточности анализът е верен“?
— Не, милорд. Очаквам смяна на положението си. Аз съм ваш наемник, но не за злато! Нуждая се от закрилата на английския флаг. Срещу тази защита аз служа честно! Какъв кокал да подхвърля на дон Родриго и каква цена да му поискам?
Отново минаха на английски и отново говориха дълго. Лейди Даяна се прибра. Вангел се надвеси от прозореца и заповяда на градинаря да пусне хрътките.
— Този евреин… Може ли да стигне до вашите заключения, Ранг?
— Той е достатъчно хитър, но няма представа от мореплаване и притокът на стоките няма да му каже нищо!
— А дук де Пинар и Овиедо?
— Не го познавам лично, макар че съм го виждал. Болен човек, хром, моряк не е бил… но някой от съветниците му… Кой знае? Аз бих отзовал Озмънд веднага и още утре бих изхвърлил секретар-преводачката!