— Защо нея?
— Някой и нещо е накарало дон Родриго да поиска това сведение!
Дърмънд кимна. Лицето му беше замислено, но гневът и високомерието бяха паднали от маската.
— Мисля, че ви разбирам, Ранг… — бавно, много бавно рече той, дори провлачено. — Ще помислим за отговор и за най-достойната цена! Благодаря! Има ли начин да възнаградя коректността ви? Не се стеснявайте, вие сте между приятели!
— Да, милорд!
— Кажете?
— В Янина е всичко, което имам, милорд… пари, злато, скъпоценности. Трябва да ги скрия на сигурно място, докато уредя живота си извън границите на Империята. Това място е английската легация, а единствените хора, които могат да ми помогнат в Янина, са Шон и Кърк!
— Така ли? Защо точно те?
— Защото са моряци.
Дърмънд се смръщи.
— Кой ви каза, че са моряци, Ранг? Шон и Кърк са охрана на посолството.
Сега беше моментът Вангел да хвърли главния си коз.
— Милорд, Шон и Кърк ще водят Британската флота срещу Гибралтар!
Последва миг на вцепенение, бързи погледи, после залп от див смях. Аристократът забрави патрицианските обноски, падна на стола, сабята му отнесе всичко от бюрото. Шон се давеше с непреглътнатото уиски, Кърк повръщаше от прозореца… Тореше розите… Бавно, малко по малко се успокоиха, изтриха сълзите си, пиха, но при всяко споглеждане залпът, макар и приглушен, отново избухваше.
— Трябва да ликвидираме евреина! — каза Кърк. И го стори, но шест месеца по-късно, когато смъртта му не направи впечатление никому.
Лордът срита вещите си под бюрото и отново напълни чашите.
— Така да бъде, Ранг, само едно не разбирам. Къде ще държиш златото си, докато търсиш място за заселване?
Вангел се огледа.
— Където сметнете, че няма да пречи!
— Тук?
— С ваше разрешение, да, милорд.
— Защо? Имаш ли обяснение?
— Разбира се, милорд! — Вангел знаеше, че е спечелил, и беше започнал да се наслаждава на новите отношения. — Вярвам само на пирати!
— Ние не сме пирати, Ранг!
— Разбира се, че не сте, милорд! Вие сте благородници, но бог да ме убие, ако Френсис Дрейк, Литъл Джон, Хоукинс и другите лордове не бяха от вашата банда!
Този път ревът беше такъв, че лейди Даяна се провикна от резиденцията:
— Господа, и аз искам да се посмея!
3
Събуди го Нюка Девичата ласка.
— Господарят иска да те види!
Вангел смени превръзката и заля зарастващата кожа с обезболяваща отвара от билки. Облече бели копринени потури, син пояс, синьо елече. Когато евнухът реши, че изглежда задоволително, плесна с ръце, в спалнята връхлетяха двама роби, проснаха се по очи и седяха така, докато не му омръзна и не показа с поглед, че толкова уважение е прекалено.
Негър роб му изнесе първия урок по връзване на чалма. Беше трудна плетка и Белия дявол не положи усилия да я усвои. Друго го вълнуваше — ослепителната белота на коприната.
— Къде е Сокон? — попита Вангел, когато застана пред емира.
— Тук аз задавам въпроси, гяур! — викна джуджето. — По очи! Бързо!
Вангел вдигна глава вироглаво. „Ще плюя в лицето на този урод! Най-много да ме заколи… Един ден така и така ще го направи“, но робите го грабнаха под мишниците и го хвърлиха по очи пред миндера на емира.
— Добре! — викна Али. — Ще стоиш така, докато ти наредя да станеш! Ще отговаряш оттам. Как мина пътуването от Агадир до Мобарак, Вангел дон?
— Мъчително! — дръзко отговори Белия. — Пустиня, горещини, смрад…
— Бог подхвърля на изпитания тия, които обича — афектирано, истерично продължи емирът. — Затова пъкълът е толкова страшен!
Вангел не разбра защо, но не попита. „Няма да ти доставя това удоволствие!“
— Случи ли се нещо по пътя, Вангел дон? Видя ли някоя забележителност?
— Робите ви, емир бег. Ако в пъкъла е наполовин на толкова лошо, по-добре човек свиня да се раждаше!
Али млъкна объркан. Чак толкова дързост никой не беше опълчвал срещу осветената му от бога власт.
— Прав си, Вангел дон — каза джуджето. — Аллах презира еднакво робите и свинете, затова им е отредил съдбата на неверниците. Пъкъл и на земята, и на небето!
Вангел реши да не го предизвиква. Подпря брада на лакът и се опита да разгледа покоите. Бяха го въвели в зала, опасана с миндери, сигурно тук се събираше съветът на емирата. По земята бяха проснати разноцветни килими, тепсии с грозде, купи с фурми и навсякъде, където и да погледнеш, наргилета с розова вода и сребърни табакери с хашиш. Че това е хашиш и какво представлява хашишът, Вангел още не знаеше.