С мрачна, жестока упоритост Белия се малтретираше, изостряше импулса на атаката, докато осъществи единство на мозък и мускулатура. Тогава се просна под копринения чаршаф и спа късо, възкръсващо… И отново… „Ще спечеля сто крусадос дори ако трябва да разкъсам Орхан със зъби!“
Когато взе ятагана, Вангел откри, че все още е дете. Не беше млад, малък беше. Беше нахвърлил на бой, краката му се справяха, но ръцете все още не бяха мъжки. Китката му се „развиваше“, рамото отмаляваше, пръстите изтръпваха. „Не ми достига сила!“ — беше единствената констатация, която честният мъж трябваше да направи пред себе си. „Годен съм само за отбрана!“ Че трябва да разгадае тайните на сабята, Вангел знаеше още от деня, в който избяга от бащиния си дом, но че ще се сблъска с толкова трудности, и през ум не му минаваше. „Трябва да трупам сила!“ Това значеше ядене, упражнения, отново ядене и отново… От тъмно до тъмно!
Вангел се натъпка с фурми, но му прилоша и докато не повърна, главата му се цепеше, стомахът се раздираше от спазми и газове…
Свечеряваше се, всеки момент вятърът щеше да духне от океана и да дойде онзи час на деня, в който най-силно чувстваше липсата на Дарма. Тогава започваше разговорите с мавританката и винаги по един и същи начин: „С колко мъже си лягала?“ Дарма разказваше охотно, дори с известно съжаление, за бандата на Лорни. В неговата представа обаче историята й добиваше трагичен вид и фантазията му неизбежно я превръщаше в жертва… Баща й я продаваше на Белята, смърдящ негър пират, който я преотстъпваше на англичаните срещу буре ром, някъде на юг, в плитчините пред Абиджан. Белята беше получил и един мускат, но за него Дарма беше забравила. До появяването на Вангел животът й беше низ от варварски мъчения. Сцената с Мароан го подвеждаше на погрешно мнение за еротиката, затова му беше толкова трудно да й вдъхне уважение към морала, така, както той го разбираше, да възстанови човешкото й достойнство, безброй пъти стъпквано в калта.
Белия задаваше въпроса си и с нарастваща болка изброяваше мъжете, които Дарма беше назовала. Беше твърде млад, за да знае, че в нейната професия десетки, дори стотици лица се смесват в объркан, блудкав спомен, че имената нямат никакво значение. Жена в нейното положение много по-точно би могла да каже колко тежи един мъж, отколкото да изрови името му от паметта си.
Когато стигаше края на любовната рота, Вангел започваше да замисля отмъщението й. Всъщност своето, но в мечтите си го извършваше от нейно име. Добил права над емирата, той въоръжаваше шхуните и тръгваше да търси мръсните типове на капитан Лорни Метюс. Обсаждаше Плимут, избесваше екипажа по пристанищните фенери и спускайки се по трапа на агадирския кей, казваше на Дарма:
— Миналото ти е мъртво!
Обикновено сънят го оборваше, преди да е погледнал в бъдещето, но се случваше да мине и оттатък… Виждаше се облечен а ла Марс, но в ослепителното бяло на сарацините. Седеше на верандата на просторната си къща, кръстосал крака на удобен миндер, и гледаше Дарма, някъде долу в зеленината на градината, да придружава малкия им син при първите му крачки.
Събуди го Девичата ласка. Емирът на Мобарак го канеше да присъствува на вечерята. Заповядваше му да върже бяла чалма.
Завари Урода умислен, втренчил очи в мазния пилаф. Просна се пред миндера, но не дочака разрешение да се изправи, скочи на възглавницата и се приготви за дълъг, убийствено скучен разговор. Нещо се беше случило. Емирът повика няколко кабирци и дълго разговаря с тях. Вангел опитваше по интонацията да „хване“ нещо от приказката им, но освен няколко лични имена не разбра друго. Когато останаха сами, попита:
— Случило ли се е нещо, емир бег?
— Какво… Да! Ахмед Бел Алам се е обявил за емир! Отхвърлил е моята власт! Търси помощ от берберските фамилии.
— Кой е Ахмед Бел Алам?
— Бербер, син на Хасан, бившия султан на Хасара-Вира. Моят баща, великият емир, аллах да го тури до дясното си коляно, го положи на дръвника и разтури пустинния султанат. Сега синът му търси правата си и ще ги намери, аллах Акбар! Още утре тръгвам срещу него! Плъх ще вържа на задника му, на бавен огън ще го опържа, кучето му краставо!