Защитници и обсадени се псуваха вулгарно, замерваха се със стрели, но до сериозни бойни действия все още не се стигаше. Така мина цяла седмица. Една сутрин Вангел се събуди от паническа врява. От изток се точеше войска, това беше конницата на берберите, предвождаше я Ахмед Бен Бел, заклетият враг на Мобарак. След нестройните им редици се клатеха стенобитни машини, мъкнати от камили, обоз и всичко необходимо за дълга обсада. Вангел закуси с ненарушим апетит, но когато се готвеше да застане пред огледалото, в покоите нахлу Сокон.
— Разкарай я! — на гръцки каза той. — Белята ще доведе момчетата!
Вангел почувствува прилив на гняв, но разумът му подсказа, че не е момент за вражда със сарацините. Въпреки това напери гребен и вложи цялата гордост, на която беше способен.
— Дарма е моя жена! — възрази Белия.
Пиратите се зададоха по верандата. Поставяйки постове, Сюлейман Белята викна на лингва франка:
Пирати сме, дяволи брадати! Ще позволим ли тия овни да ни накълцат за курбан на лешоядите?
— Опасността е двойна… — Сокон се оглеждаше нервно. — Главорезите на емира? Орхан не ме изпуска от поглед, Нюка е сигурен, че ще обърнем гръб на крепостта!
— Вангел дон — каза Белята. — В твоята конюшня има двадесет коня, в сараите ти мускети и пищови! Сега е моментът да се отплатиш за живота си! Не си забравил, че Сюлейман капитан те измъкна полуудавен от морето?
— Не съм забравил! — кимна Вангел. — Седнете, трябва да се мисли! Колко шхуни има в Агадир? Три, нали?
— Три! — потвърди лазът. Останалите сарацини мълчаха. В присъствието на негъра всички мълчаха.
— Знаят ли в Агадир, че с Мобарак е свършено?
— Не — каза Белята. — В пустинята слуховете вървят бавно.
— Добре… — Вангел провлече глас. — Шхуните ще попаднат у берберите, затова ние ще ги изведем в морето.
— Нямаме достатъчно хора! — Сокон ставаше все по-неспокоен. — Трябва да седим на котва под ветровала, докато мине март… ако даде господ.
— Няма да даде! — прекъсна го Белия. — Слушай, Сюлейман капитан, ако оставим две шхуни на брега, ще ни преследва ли Али Урода или султана на Хисара-Вира! И в двата случая те ще имат два кораба, ние — един! Трите шхуни в открито море? Хора ще наемем при Прокоп… А сега, как да стигнем до Агадир? Колко души имаме?
— Девет — каза негърът. — Ще се измъкнем през портата на емира. Ще изколим стражата…
— Чакай, Сюлейман капитан! — Вангел вдигна глас. Беше дошъл мигът да поведе тези кървави мъже със силата на разума. — Дарма ще тръгне с нас! Възражения не искам! Ако не сте съгласни, търсете друг път! Аз си казах думата!
Лазът побърза да се намеси.
— Добре де, няма да се караме за дреболии! Кожите спасяваме! Две потери ще ни преследват!
Вангел отново взе думата.
— Ще чакаме мюезина. Щом кабирци и бербери паднат по очи, ще се отдалечим ходом един пясък време. После в Мобарак ще открият предателството, но за берберите бягството ще остане в тайна. Али не може да ни преследва през обсадата, а Ахмед няма да хукне да урежда сметките на смъртния си враг. Имаме време, докато Мобарак падне или Али извие врата на самозванеца. Така… Екипаж за шхуните, излизаме в океана и се връщаме в Средно море. Щом англичани и португалци дръзват да плуват в сезона на бурите, ние, ако сме мъже, а не чуканите коне на гяурите, ще опънем ветрилата! Ако не, още сега да слагаме главите под брадвата!
— Чакай, дон — каза лазът. — За нас Агадир е единственото пристанище. На юг от Абиджан командват англичаните, отсреща, на източния бряг — португалци и испанци, в северния Атлантик — англичани и французи… В Агадир ни пази не емирът на Мобарак, а султанът на Мароко. В Средно море ще се сблъскаме с турци, с венецианци, генуезци, йоанити и най-лошото — с флотите на Марс бег и лъжепророка Махмуд Черкеза. Да предложим шхуните на победителя, иначе, както каза, главите на дръвника и каквото отсъдил господ!
— Лаз! — Белия, чувстваше подем на вожд. „Господ ми дава изход!“, трескаво мислеше той. — Ти си опитен моряк, честен мъж… Ти ще водиш едната шхуна, но докато не се качиш на борда, аз, Вангел, ти забранявам да говориш! Белята ще води флота, третата шхуна — аз! Дарма ще бъде с мен! Сюлейман капитан, имаш ли въпроси?
— Имам, момче! — Негърът беше главното препятствие към властта, но разплатата с него трябваше да се отложи. — Като излезем от Агадир, къде ще хвърлим котвите?
— Знам къде, Беля! „Сега е моментът да го отуча да ме нарича «момче»“! Ще чуете в открито море! Който не е съгласен, да тръгва сам!