Выбрать главу

— Ще нападнат от три страни — извика Дарма.

Филип излезе на палубата. Походката му беше стегната, пристъпът изглеждаше отминал.

— Кои са нападателите, Вангелис?

— Мои врагове…

Византиецът легна до него и се пресегна за мускет.

— Не, Филипе… Иди на форпита! Лодките са три, една непременно ще се появи на носа!

Филип се премести в сянката на фока. Когато Дарма изнесе нови мускети, Вангел я прати да въоръжи архонта. После я върна на левия борд. Бавно, с прецизна стрелба, Вангел застреля трима сарацини, останалите натиснаха веслата и излязоха от зрителното му поле. Филип откри огън. Вангел зареди мускетите, легна до него и прогониха и втория нападател. И „Лалия“, и „Гаази“ мълчаха, но от борда на „Обзървър“ ревнаха оръдия и Дарма затанцува на палубата. Артилеристите на брига пречупиха на две третата лодка, а половин час по-късно щурманът Дилейни се качи на „Емир“! Пътем беше избил и издавил сарацините от първата и третата лодка. Уиндроуз го беше изпратил да прибере Филип и да помогне на „русия сарацин“, ако „господин капитан“ Вангелис има нужда от помощ. Филип отказа да се върне, въпреки че опасността беше преминала. Дилейни отпрати лодката с десетина моряци и с другата половина остана на „Емир“. Белия му подари скъпоценни камъни от плячката на Нюка Девичата ласка.

— Ще ги занеса на жена ми, капитан — каза Дилейни. — Никога няма да забравя този жест!

Вангел щеше да се срещне още веднъж с Дилейни, но бъдещият капитан щеше да е забравил и жеста, и него.

Пиха ром, ядоха пъпеши, козе месо. Дочакаха разсъмването. „Лалия“ и „Гаази“ изглеждаха изоставени. Дори вахтата беше слязла на брега. Тежките, ниски вълни бяха погълнали и телата на нападателите, и остатъците от лодките. Бригът изглеждаше годен за плаване. Уиндроуз вдигна котва, опъна ветрилата и опита кораба в залива. Плуваше леко, но не се подчиняваше на руля. Лорчата доведе на „Емир“ Сокон и Смарти Смайли и върна Дилейни. Щурманът трябваше да провери скобите на греблото, да ги смени, ако ръждата ги е направила негодни, и да подмени въжетата на руля. Вангел му даде конопени въжета, усукани в кедрова смола, и изпрати златния ятаган на Урода на Уиндроуз. Това беше кралски подарък.

— Голям жест, Вангелис — каза Ткон. — Твоят народ не цени куртоазията. Османските кучета унищожиха кастите, а простолюдието мисли за насита на алчността си…

— И за кожата си, Филипе!

— И за кожата си, Аваля! Викни на Смарти Смайли и заповядай да не ни безпокоят.

Дарма им поднесе кафе и банани, но Смарти поиска ром. Седяха на миндера. Нито капитанът, нито архонтът знаеха да седят по турски, а в каютата нямаше столове. Краката им се люлееха свободно в ритъма на вълните.

— Това е лудост, Фил! — каза младият Бруукс. — Отомания има триста кочерми с двадесет до петдесет оръдия и най-малко сто фелука с над сто, включително и стенобитни. Вашите три шхуни са сняг на Екватора. Кралицата няма да одобри такава авантюра. Който забърка Британия в конфликт с Високата порта, ще загуби каперското си свидетелство и ще бъде обявен извън закона!

— Има изход, Смарти! — „чуваше“ се началото на треската или се обаждаше фанатичната възбуда, на която Филип Ткон беше така лесно податлив. — Корфу е под разпореждането на пашата на Янина, а в Адрианово море господствуват галерите на Венеция. На Корфу ние имаме подкрепата на църквата, а в Коринт, Солун, Трапезунд чакат архонтите, готови да вдигнат населението. Вангел иска да намери пирата — французин! Всякаква помощ ще бъде богато възнаградена. Със златото на империята се разпорежда вселенският патриарх, братът на моята майка! Съветът на архиепископите беше този, който ме изпрати в Лондон да търся подкрепата на Британия. „Лалия“ и „Гаази“ ще останат на Корфу, ще ги въоръжа с отчаян екипаж и ще тръгна на лов из Додеканезите. Всеки пленен кочерм ще укривам на Далматинския бряг, докато получи нови надстройки, нова боя и кръщение. Ще плуваме с черни сарацински платна и поне една година турците ще дебнат алжирските шебеци между Оран и Балеарските острови. Вангел ще търси французина на либийския бряг. Марс е пират. Пиратът плува за плячка. Златото, което ще получи от съвета на архиепископите, е стократно повече от това, което е годен да награби за един човешки живот. Съберем ли няколко кораба около Кипър, Крит, Самос, ще изловим още петдесет кочерми… Тогава ще се разплатим с Марс и ще вдигнем знамето на империята. Остане ли без флот, падишахът ще загуби контрол над далечните земи. Ще слезем в Илирия, ще започнем поход на изток. Македония, Епир, Тракия, Малазия… Вангел Аваля ще обстрелва фортовете по море, аз ще ги обсаждам по суша… Ще изтласкаме рязаните кучета от континента. Веднъж натикаме ли ги в Арабската пустиня, междуплеменните вражди ще ги заличат от лицето на земята. Поведем ли тагмите срещу Константинопол, от изток ще скочат грузи, арменци, маронити… Султанът няма да устои на кръстосания щурм без чужда помощ, а стигне ли се дотам, дори ония вълци, йезуитите, няма да подкрепят неверниците срещу християни, па макар и еретици!