Настъпи мълчание. Тютюнът пукаше в лулата на Смарти, вълните се разбиваха в десния борд, тежки като живак. „Аз, Вангел Аваля, водач на византийската флота?“ — Белия дявол все още твърде малко познаваше света и тази идея му се виждаше възможна.
— Каква подкрепа очакваш от нас, Фил? Нейно величество не би се ангажирала с конфликт в Средиземно море, ако не е абсолютно сигурна във вашата победа! Дори да поиска съвет от адмиралите, и Дрейк, и Рейли, и Хоукинс ще я посъветват да изчака до категоричен превес на силите.
— Ето защо исках този разговор, Смарти! — викна възбуденият архонт. — Уиндроуз наближава шестдесетте, адмиралите са потънали в рани, на една ръка броят зъбите си. Утре ти ще бъдеш този, който ще решава морските дела на Британия. Поискай от Уиндроуз да застави адмиралите да ни подкрепят в Сент Джеймс. Баща ти не е в състояние да откаже. На тебе не!
Тишината ги затисна отново, после отново Смарти я наруши:
— Ако Британия влезе в Средиземно море, Испания ще струпа галеоните си при Гибралтар и ще ни изтреби като китове. За вас е по-удобен конфликт на великите сили в Индийския океан и Атлантика.
— На първо време ние нямаме нужда от флот, Смарти. Трябват ни капитани, дърводелци, лоцмани. Трябват ни до смърт! Ето каква помощ ще поискам от тебе, капитане! Срещу нея гарантирам охолство за теб и за потомците ти до девето коляно! Не бързай с отговора. Ще дойда на „Обзървър“. Преди да обърнете нос към океана, искам да чуя твоята дума!
— Добре, Фил — Смарти погледна Белия. — Да чуем мнението на капитана.
„Слово, ти не си моята сила!“ Вангел почувствува потните струи под кожената си риза. Трябваше да говори. Късо, бавно, ясно — като воин.
— Филип е словото, аз сабята! — започна той. — Ще чакам вашия отговор!
— Ако те разбирам добре… — Англичанинът го опипваше със свитите си, сиви очи, но кой знае защо, това нито го безпокоеше, нито му беше неприятно. „Бих прекарал целия си живот сред тия хора. Когато ветрилата на «Обзървър» изчезнат на север, аз ще се почувствам по-малко сигурен!“ — Ти ще подчиниш корабите си на идеята на Фил?
И тогава Вангел Белия дявол произнесе фразата, която промени живота му:
— Да, капитан Бруукс. Тази цел е в негова власт. Изборът на средствата до края ще остане в мои ръце.
Англичанинът се усмихна.
— Така шансовете ви са по-големи — каза той. — А с Жан Марс може би стават реални? — Смарти скочи. — Умирам за сън, господа. Отивам да спя. Прекарах весела вечер, жалко, че не разбирам езика на Сокон… И довечера ще слезем в калето. На мръкване ще мина да го взема и ще донеса багажа ти. — Смарти говореше на Филип. — Оставаш ли на „Емир“?
— Да, Смарти. Кажи на капитана, че ще дойда да се разделя с него. Довечера те чакам!
Смарти Смайли Бруукс се обърна и слезе в лорчата.
— Война с падишаха? Това е самоубийство, Филип!
— От деня на раждането си човек върви към смъртта. Мъжът не умира в постелята си, Аваля! Националното унижение е непоносима болест! — Тогава Белия малко разбра за тази болест, но след години самият той попадна под ударите й. — Древни народи, създателите на цивилизацията, стенат под кървавия ятаган на тълпа конни простаци! Нас ни управлява най-жалката порода хора, Вангелис! Утре ще започнат да ни продават като негри из плантациите на Новия свят! Утре твоят син, Аваля, ще бъде продаден като роб на някое тържище в Западна Индия и ти, пиратът, ще тръгнеш да отмъщаваш на единици! Ние сме във война с имперската идея, ние воюваме с догмата на исляма за един свят на опростени отношения, на роби и господари, на смърт или раболепно оскотяване. Какво предлагат те, рушейки нашия свят? С какво заместват те Омир, Архимед, Сократ, Александър, Константин, Юстиниан, мислители и поети, философи, астрономи, архитекти? Със скотската тъпота на Османовите наследници и с детинските закони на негодния и за детски учител пророк! Те отравят с леност агресивни, умни и дейни народи. Те унищожават всичко, което не разбират, а те не разбират нищо, Аваля, освен осъзнатото право на господство с кръв! Византия е наследник на Римската империя, Рим е духовно дете на Атина, а Атина — просветител на света. Ти си потомък на Александър Велики и имаш историческото задължение да пазиш величието му! Разбираш ли, брат? В историческия ход звездите са огрявали атиняни, спартанци, македонци, траки, троянци, римляни… Нашият свят се е наричал Елада, Рим, Македония, Тракия, Илирия, Византия, но смисълът му е оставал същият — тържество на цивилизования свят и просветителско асимилиране на варварството! Падали сме под удари на скити, келти, араби и какви ли не нашественици, но в края на краищата сме събирали сили за възкресение! Това е нашата съдба, Аваля! За велика цел няма срамни средства! Без значение е броят на жертвите, простени са подлостта, коварството, убийството от засада… Обещавам ти опрощение от вселенския патриарх на великденската литургия в храма „Света София“!