— Аз помагам на Смарти, не той на мен! Не моят живот зависи от него, изцяло в мой каприз е да ги избия до крак или да улесня пътя им към Англия!
Дарма поклати глава.
— Грешиш, Вангели, и тази грешка ти внушават те! Дори да ги нападнеш от три страни, всички ще станем храна на рибите! Не познаваш тия убийци, момчето ми! Моллата на Абиджан ги наричаше „божие наказание“. Само тях, англичаните. Внимавай със Смарти Смайли!
От Агадир се зададоха лодките и Белия загуби интерес към разговора.
— Ще видим — каза той. — Мълчи! Гледай, слушай, но мълчи, иначе, ей богу, наистина ще станем храна на акулите! — Вангел я целуна и се освободи от ръцете й. — Погрижи се за Филип. Той трябва да оздравее. Направи каквото можеш, Дарма, вие маврите сте шамани. Вдигни Филип на крака и не ми задавай въпроси… Каквото направя за себе си, това е и за тебе!
Вангел събра сарацините на борда на „Лалия“. Сокон седна на квартердека, запали вечната си, смърдяща лула и каза с пресилено достойнство:
— Мобарак е в пламъци, дон! Берберът се е обявил за султан. Очакват тази нощ пълчищата му да влязат в града. Ако дръзнат да стъпят в Агадир, това значи война със султана на Мароко. Загубен е за нас този оазис, Вангел дон. Огънят е бъдещето на града, а който и да е победителят, ще беси и сарацините! — Сокон огледа смълчаните главорези. — Ние сме по-малко от триста души. Имаме храна и вода за три месеца. Взех хазната на Мобарак, ще я делим на три и ще търсим спасение на северния бряг на Африка. Аз ще поведа „Лалия“ към Оран, ще падна по очи пред халифа и ще му се закълна във вярност. Омар ще тръгне на юг. Питай го! Казва: „Аз ще ловя негри в Нигерия и ще ги продавам на Антилите!“ Неговите хора казват: „Ние ще вървим с Омар-Сид бег. Негърът знае да търси златото!“ Това е. Ти ще вървиш с един от двамата или ще избереш твой път, дон? Както кажеш, така ще стане!
Вангел мълчеше. Сега е моментът — мислеше той хладно, без страх, без колебание. „Или след един пясък ще лежа на дъното, или тия кучета ще лазят в краката ми! С бога напред, Аваля!“
— Стани, лаз! — ниско, но остро заповяда той. — Бързо! — кресна. Сокон се подчини машинално. Белия извади пищова и го насочи в сърцето му. — По очи, лаз! Или ще разбия празната ти глава!
Глух ропот мина сред сарацините. Сокон прочете смъртната си присъда в очите му и изпълни заповедта лениво, отпускайки се, намалявайки до минимум унизителния й характер. Вангел виждаше всичко. „Ще те направя бърз като пантера! — съскаше вътрешният му глас. — Или аз ще легна на твоето място!“
— Ела тук, Омар-Сид! — спокойно каза той. Негърът се откъсна от тълпата. — Вземи оръжието на лаза! Бързо! — това беше маниер на Урода, но в този миг може би най-доброто решение.
Омар-Сид измъкна „артилерията“ от пояса на Сокон и я хвърли в краката на Вангел.
— Вържи го! — все така спокойно, но с пищов в ръка и с тежки очи заповядваше Белия. — Ти и ти! — наслуки посочи двама. — Отнесете го в трюма! Върнете се веднага! И така, Омар-Сид, имаш ли да кажеш нещо?
— Аз съм негър, Вангел дон. Ще се върна при своите. Ще плувам надолу, под Екватора… Това е!
— Знаеш ли чии са шхуните, Омар-Сид?
— На емира… Защо, не са ли негови, дон?
— Негови са, пирате! Знаеш ли кой съм аз?
Сарацините се спогледаха, но все още мълчаха. Тази кървава, смърдяща шайка бавно се поддаваше на гнева си.
— Аз съм Ибн Мобарак! — кресна Белия дявол. — Чу ли емирът да ме обявява за наследник?
— Чух — отговори негърът. — Емирът е мъртъв. Гледай брега, ще видиш главата му!
— Аз съм жив! — Вангел вдигна пищова. — По очи, мръсен негър! Бързо! Преди да мигнеш, ще стрелям!
Един от сарацините, не знаеше името му, но беше забелязал дивия му вид, червеникавата брада и отрязаната китка на дясната ръка, излезе от кръга и тръгна към него. Без да дочака въпроса, Белия изпразни пищова в косматите му гърди. Очите на пирата отхвръкнаха от почуда, гласът спря на мъжеца и той рухна мъртъв в краката на негъра. Вангел измъкна втория пищов. Омар-Сид не дочака дулото да се изравни с челото му и се просна на палубата, свит по ислямски, с глава между дланите.
— Слушайте внимателно, момчета! — провикна се Белия. — Всички, които плуват на „Гаази“, на левия борд! Бързо!
Сарацините се подчиниха. Вангел търсеше очите им, но все още не откриваше онзи огън, който би го превърнал в кървава пита.
— Ей, ти с червената чалма? Хвърли тялото зад борда! Добре! Пускайте лодките и заминавайте! Ти! Как се казваш?