— Тия типове възкръсват всеки ден!
През „тунела“ влязоха в широк Коринт, държаха се в средата на залива, а на сутринта се укриха в скалите под Делфи. Оставаха два дни път. Преди изгрева трябваше да излязат от Западната врата и да нагазят в Ионийско море, на югозапад от Ионическите острови, и без да се крият от патрули, да плават на север от Корфу.
Сарацините плаваха след „Обзървър“ до нос Ел Джадида, после Уиндроуз пое на северозапад, а Вангел поведе шхуните покрай Казабланка за Танджер и пролива към Средиземно море. Плаваха в непрекъсната буря. Вятърът връхлиташе, шхуните се хвърляха по вълните с прибрани ветрила. Само щормовите марсели бяха опънати, но понякога напорът беше такъв, че и те бяха достатъчни, за да обърнат ветроходите. Окован във вериги, Омар-Сид водеше „Емир“, следваха го Сокон и Филип с „Лалия“, а „Гаази“ с един либиец капитан завършваше процесията. Тургут Сфакс беше от Бенгази и Белия разчиташе на него в търсенето на Марс.
Филип беше разковал лаза и по цял ден тъпчеше празната му глава с византийското величие. Сокон акуратно управляваше шхуната. Или мераците за независимост му бяха минали, или словото на архонта проникваше в ръждясалия му мозък. Вангел имаше една грижа — да се измъкнат от Океана. Сарацините плаваха със зле прикрит ужас, но клетвата ги задължаваше да следват господаря си, където и да ги поведе емирският му каприз.
Една сутрин берберите все пак влязоха в Агадир. Градът лумна в пожари. Когато вятърът отслаби напора си, писъците се чуваха до шхуните. Конници донесоха отсечената глава на Урода, забиха я на копие и го закрепиха с лице към Океана. На другата сутрин главите бяха двеста. Вангел позна някои от пиратите, отплавали, с лорчата на „Емир“. Берберите смъкваха лодки по реката, валяха в катран стрели и копия и се готвеха да опожарят ветроходите.
— През нощта вдигаме котва — каза Смарти Смайли. — Уиндроуз съветва да тръгнете след него! Ще се разделим пред Казабланка!
— Тръгваме. — Кимна Филип — Аваля, задържа ли ни нещо тук? Омръзна ми да броя отсечени глави!
— Рискуваме бунт на сарацините… Тръгваме! — с мрачно упорство каза Белия. — Рашид, доведи Сокон и Тургут… Лазът във вериги! Бързо! — Когато сарацинът влезе в лодката, Вангел се обърна към Смарти. — Каква е болестта на Филип?
— Малария — Смарти Смайли потвърди диагнозата на лаза. — Не се мре от нея, но е упорита и мъчителна.
Филип се усмихна уморено.
— Поведем ли флота на Византия, духът ми ще оздравее! Моята болест се нарича унижение, Аваля!
— Няма такава болест! — каза Вангел, но Смарти поклати глава.
— Има, капитане. Унижението е смъртоносно. Сравнена с него, маларията е детска диария.
Филип отиде да се раздели с англичаните и се прехвърли на „Лалия“. Когато падна нощта, „Обзървър“ запали факли на рострата и вдигна платната. Шхуните обраха котвите и последваха брига. Посрещна ги яростта на щорма и мъртвата тъмнина на зимния Атлантик. Белия дявол не мигна, пиеше ром, застанал зад гърба на Омар-Сид, и напрягаше очи да търси огъня на англичаните.
— Свали ми веригите, Вангел дон! — помоли негърът. — Ще ти служа вярно!
— Ще те освободя в Средно море… и мълчи! Изпуснеш ли брига, ще те обеся на стенгата!
„Емир“ пореше вълните, обърнал левия си борд на северозападния вятър. Сутринта закъсня или поне така му се стори. „Обзървър“ плаваше, избягвайки крена. Палубата му се обливаше с вода, но платната и флагът на Британия плющяха на вятъра. Вангел потърси шхуните. И Сокон, и Тургут Сфакс следваха курса, но нещо изглеждаше различно… Белия дълго оглежда шхуните с бинокъла, докато откри причината. Там, където вчера пишеше „Лалия“, сега с пресни катранени букви беше изписано „Солон“. Филип не се шегуваше. Беше използувал още първата нощ, за да провъзгласи Византия.
— Рашид, ела тук! — Сарацинът изшляпа с босите си крака по борда и падна по очи. — Приготви катран и боя, вземи въже и се върни!
Трябваше да прекръсти „Емир“. Очите му смъдяха, бурята го оглушаваше, будната нощ го беше смазала, но сега с настъпването на деня можеше да смени Омар-Сид с кой да е от сарацините. Трябваше да спят. Негърът в затвора си в трюма, той върху копринените миндери на емира.