Рашид седя клекнал с часове до брезентовия калъф с боята. Дарма се събуди, съблече се и започна да облива гъвкавото си тяло. Вангел огледа палубата. Сарацините отместваха погледи и рееха към далечния бряг на континента. Мина много време, преди да избере име. Накрая нарече шхуната „О Мегас“ (Великият), намек за Александър, за византийския флот и за неговия предводител Вангел Аваля Дон де мар, тръгнал на война с кочермите на падишаха.
5
Армадата на Свещената лига трябваше да се събере в залива на Катания, за да потегли към Коринт срещу падишаха. От Генуа излезе флотът на Фра Енцо Москин, от Венеция — великият дож Албано, от Валенция и Барцелона потеглиха тежките галеони на адмиралите херцози Медина и Хихон. Беше пролет, годината беше високосна, през март слънцето залезе посред бял ден и гадателите изтълкуваха събитието като добро знамение. Гледано от Мадрид, затъмнението стана на изток над Отомания и беше божествен знак за бъдещото угасване на ислямската звезда.
Последният опит за уния между двете църкви беше пропаднал на Сиенския събор, но архиепископите на Атон, Солун, Атина, Родос и Хиос призоваха своите капитани да подкрепят похода срещу Селим II.
В Галиполи, главната база на Империята, се стичаха правоверни за решителен бой с „Любителя на конете“1.
Вангел трети месец чакаше архонта в пристанището на Киркира. Скучаеше, играеше на кости с пиратите, бездействуваше под угрозата някоя сутрин да осъмне под дулата на османските кочерми. Филип Ткон пътуваше към Олимп. В подножието на върха го чакаше Исак Погонат, принц на хазната и претендент за Константиновия скиптър.
— Ще се бавя сто дни, но ще се върна с цяла тагма! — каза Филип на тръгване.
— Какво ще правим със сарацините? — попита Белия.
— Ще ги изтребим до крак! — изсъска фанатичният, трескав архонт. — Като видиш огън накръст, докарай шхуните в устието на реката!
Вангел не каза ни „да“, ни „не“. Пет пари не даваше за съдбата на пиратите, но избиването им не беше безопасно.
Само на собствения си кораб Белия потуши два опита за бунт и все по-трудно опазваше Дарма от побеснелите за жени сарацини. При последното си връщане от града я завари гола, скимтяща, плувнала в пот под тежкото тяло на Амин, сарацин от Кенитра, тих, смел мъж с рижа коса и изумрудени очи.
— Какво търсиш тук, Амин? — попита Белия, когато любовниците замряха и сетивата им отново започнаха да действат.
— Жена — спокойно отговори сарацинът.
— Защо не на острова?
— Аз съм пират и мюсюлманин! — продължи да отговаря Амин без какъвто и да било страх. — По-добре от мен знаеш, че за нас жени на брега няма!
— Досещаш ли се какво ще стане сега? — подражавайки тембъра му, попита Вангел.
— Ще ме застреляш и ще сгрешиш!
— Защо ще сгреша?
— Един мъж струва повече от една жена!
Вангел се замисли. Възможно ли беше да му е все едно кой люби Дарма, след като преди няколко месеца лееше кръв заради нея? Вангел свали дулото.
— Излез, Амин, и запомни! Това е каютата на Вангел дон! Ако още един път те заваря тук, ще те застрелям! Кълна се!
— Запомних, дон! — Амин завърза пояса си, скочи леко и без да губи достойнство, поклони се и излезе.
— Ще ме убиеш ли? — попита Дарма.
— Не знам… Като че ли не.
— Не ме обичаш. — Дарма се надигна, но прикри голотата си, свян, непонятен за нея. — Любовта е жестока!
— Ако не те убия, по-лошо! — разсъждавайки на глас, заключи той. — Не търпя бардак на борда… Как мислиш, мога ли да те държа в каютата и да свалям пиратите от корема ти?
— Убий ме — кротко каза мавританката. — Ако не го направиш ти, Филип Ткон ще го направи!
— Защо?
— Защото ме желае, но се страхува от своя бог! — Дарма го погледна в очите. — Защо сте избрали такъв бог?
— Не съм избирал нищо! — Белия набираше гняв. — Ни бог, ни отечество, ни семейство… Избрах тебе! Не, няма да те убия, ще те сваля на африканския бряг или ще те продам в Бриндизи… ще те продам на търг. Амин ще свърши тая работа! Махай се! Ще спиш долу! Кажи на Амин, че съм заповядал да ти дадат койка.
Дарма се облече, събра мазилата, боите, прибра ги в кования сандък на Ибн Мобарак и го потътри към вратата.
— Прости, Вангел дон!
Мавританката си отиде, но Вангел започна да страда от самота. Бавно минаваше времето. Нямаше с кого да размени една дума. Филип беше в планините на Пинд, Сокон пиеше до припадък из безбройните винарни на острова. В трюма беше тихо. Ако сарацините разчекваха Дарма, правеха го в съглашение, по ред и без свади.