Когато осъзна смисъла на предложението, внезапна похот замъгли погледа му.
— Съблечи се! — глухо заповяда той.
Мана му поднесе вино, свински пушен врат и седна срещу него на кожите, гола с настръхнала плът, с нахапани гърди и раздрана кожа.
— Хубаво беше, дон! Винаги съм знаела, че с тебе ще е хубаво…
Белия пиеше мълчаливо.
Мана го гледаше:
— Познавам мъжете, дон. Шуреят ти иска да се жени за мен, но се страхува да го каже на княгинята!
Дъждът се усили, започна да гърми, притъмня… Влаха едва ли щеше да се върне тази нощ.
— Сърдиш ли се, дон?
— Не — каза Белия, едва сподавящ гнева си. — Обличай се и се махай!
Но един час по-късно я потърси в кухнята, а вечерта я заведе в леглото си.
Влаха се върна на сутринта. Беше опитал да тръгне по тъмно, но чул вълчи вой и се приютил при Котленеца. Продължаваше да вали. Земята димеше, тревата беше избуяла цяла педя. Дивите гъски се събираха на хиляди по пясъчния плаж на път за юг. Идваше зимата. Вангел застреля две патици, занесе ги на Мала и яхна коня.
Аурел Абруд играеше мариаж във Военния клуб, както наричаха единствения ресторант на площада в Исмаил, но кръчмата беше чиста, готвеха отлично и имаше клавесин и певица — мода и мания сред офицерството.
— Седни, княже — каза Абруд, — привършвам. Ще ми направиш ли честта да обядваш с мен?
— Дойдох да те поканя. Гостувай ми в Скендера, княз Аурел. — Вангел се поколеба, но все пак седна при играчите.
— Готов ли е замъкът?
— Къща, господине. Замък построи жена ми в Яш.
— Ще ме запознаеш ли с княгинята?
— Напролет. Пътува за Виена. Ще отсъства шест месеца.
— Значи замъка в Скендера е празен?
— Като изключим прислугата.
— Тогава да поканим унгарките и да осветим храма на Авалови.
— Какви унгарки?
— С карета ли си? — Офицерът избягна прекия отговор.
— На кон.
— Лошо… Знаеш ли какво ще направим, Вангел? Връщаш се в Скендера, изпращаш каретата и довечера чакаш гости… Прието?
— Прието. — Вангел се усмихна кисело, но възбуденото лице на Аурел светваше в предчувствие на празника. Белия не беше човек, който ще помрачи чужд празник… Поне без истинска причина.
— Тогава на път! Кажи на кочияша да ме потърси в гарнизона и приготви най-хубавото си вино!
По бесния лай на Сур Вангел разбра, че гостите идват. Излезе да ги посрещне. Отпред, на файтон, мокри до кости, пътуваха четирима цигани музиканти, а зад тях гарнизонният фиакър и неговата карета, пълни с жени и офицери. С предвзети писъци шестте унгарки нахлуха в Скендера. В Исмаил беше останал само началникът на гарнизона, стар, жлъчен язваджия, полковникът не търпеше разгул в града и беше взел страха на младшите офицери, въпреки че тази вечер ги беше пуснал в тридневен отпуск с пълното съзнание, че отиват да развратничат.
Аурел го представи на унгарките, жени, обикалящи гарнизоните на Източна Европа въпреки изричната забрана и на трансилванския владетел Арон, и на Сигизмунд Батори, а и на църквата.
— Вангел, ти си създал рай на развратника! — викаше Аурел и обикаляше стените на Скендера. — Тук не княжеският гарнизон, а цял кръстоносен поход може да забрави Христовите рани и обидата човешка… Поздравявам те, княз Авалов!
Циганите пиха вино, ядоха неистово, настроиха цигулките и празникът започна. Офицери и унгарки се понесоха във вихрени танци. Цареше еуфория. Двойките изчезваха по стаите, но не след дълго се връщаха потни и раздърпани.
— Целуни ме, княз! — в коленете му седна мургава унгарка. Бюстът й беше отвън, голите й бедра бяха триумф на безсрамието.
Вангел я вдигна, преведе я през кръглия двор и я хвърли на леглото.
— Хиляда рубли? — каза унгарката, докато разкопчаваше късите си ботуши. Когато я върна при гостите, срещна погледа на Мана.
— По-добра ли е от мен, дон?
— Какво търсиш тук?
— Жените са шест, вие десет… Ще ви потрябвам, господарю.
— Марш в кухнята! — ревна той. — Ако те видя още един път, ще те изгоня!
С помощта на Абруд Вангел откри разврата. Животът му беше предложил много кръв. Смъртта и насилието бяха станали втората му природа, но не му беше останало време да види истинския лик на жената. Първата, която застана пред него, го направи мъж, но и за смях, втората му роди две деца и го зароби под планина от претенции, третата го направи гузен завинаги пред един от малкото мъже, които ценеше. А може би дори обичаше?
Унгарките искаха пари, а срещу тях бяха готови да изпълнят всичките му капризи, нещо повече, възхитени от щедростта, те се стараеха да задоволяват дори неизказаните му желания…
Когато тръгна за България, Белия дявол знаеше всичко за света на насилието, всичко за жената или почти всичко… но не знаеше най-главното. Какъв е смисълът на живота и защо човек така панически се страхува да го загуби!