На третия ден през нощта каретата влезе в двора на английската легация. Вангел не знаеше, че Битоля осъмна в пожари и кланета. Когато страстите се уталожиха и читаците, уморени от безчинстване, лапнаха наргилетата, оказа се, че никой не е запомнил името на русия убиец. Тогава някой се сети, че между Янина и Корча е вилнял Белия дявол, че е клал рода на Аян паша и черкезите му… Нямаше съмнение, че става дума за същия човек, но никой не помисли да му пусне потеря. Суеверните читаци бяха уверени, че Белия се крие наблизо и ще се появи в някоя от следващите нощи.
Вангел настигна каретата, легна, зави се и до разсъмване пътува в треска и огън. Обливаше го пот, замръзваше и започваше да трепери. Загряваше се отново до шурване на потни реки и отново биеше зъби, като престарял вълк след пропусната плячка. В главата му бушуваше хаос. България гинеше пред очите му и гинеше от столетия под най-свирепия и най-тъп ботуш в света. Циничните офицери на Империята не се свеняха да издадат на глас животинските си разпоредби срещу цвета на един народ с древна и славна история. За отчаяние и ужас разпоредбите действаха безпогрешно и постигаха уродливата си цел.
Белия дявол трябваше да направи нещо против това и да го извърши бързо, при пълно мълчание… Да, щеше да изкупи цялата реколта на Украйна, да я продаде на запад срещу мускети, да въоръжи бесарабските българи и под прикритието на границата да започне нападения срещу Империята. Лазар беше албанец и тази война не беше негова, но той и Сокон щяха да му осигурят средствата за войската, а Стефан Котленеца — да построи и поддържа казармите за неговата конница.
Когато решението узря, напрежението и треската намаляха, очите се разведриха, сърцебиенето спадна. „Ще подготвя хиляда конници! Ще прониквам дълбоко в страната, ще нападам бързо, диво, с кръвожадността на тигъра! Ще се оттеглям нощем в ред и тишина! На третия набег народът ще надигне глава, ще почувствува гордост, ще напери гребен и сам ще потърси път към табиите на отмъщението… И тогава горко ви, азиатски простаци во аллаха! Наближава истинският час на Белия дявол!“
— За златото ли се връщаш, Ранг? — попита Дърмънд.
— Да, милорд. Купих земя в Молдова, построих къща в столицата и на брега на Черно море. След година-две ще започна уседнал живот. Децата растат, имат нужда от мъжка ръка.
— Сандъкът е в моя дом, Ранг. По всяко време е на твое разположение.
— Благодаря, милорд. И още нещо, пътувам под името княз Вангел Авалов.
— Подправени документи?
— Купих титлата. В християнска Европа само име не е достатъчно.
Дърмънд кимна. В държанието му нямаше презрение, в гласа му не се чуваше ирония.
— Така да бъде, княже! Бог ми е свидетел, тази титла ви отива.
Вангел се засмя насилено.
— Къде са Шон и Кърк, милорд?
— Тази вечер ще ги видиш, княже.
— Моля, наричайте ме Ранг.
— Трябва да свикваш с новото си положение, княже. В моята резиденция никой няма да те нарича другояче!
— Благодаря, милорд!
— Време е за щурма! Кога можеш да подготвиш корабите?
— В началото на пролетта ще бъдат там, където трябва.
— Сидра! Нашите моряци ще тръгнат от порт Судан на западния бряг на Африка. Надяваме се за един месец да достигнат Средиземно море при Либия.
— Добре, милорд! Още утре някой трябва да тръгне за Солун. Кърк или Шон… Този град сега е неудобен за мен! — Англичанинът разбираше от половин дума. — Там е корветът и капитан Мехия. Да го докара срещу Златния рог. Другото ще свърша аз… до началото на пролетта!
— Шон ще тръгне за Солун. Кърк заминава през континента да подготви прехвърлянето на войските. Сбогувайте се, княже! Ще се видите в Сидра.
На европейския бряг беше зима, но от Африка духаше пустинният вятър, а слънцето огряваше от изгрев до залез тихите води на Средиземно море. „Белия дявол“, бившият „Бел фльор“ плаваше на юг леко, маневрено, опънал всичките си ветрила. Вангел учеше Влаха да връзва морски възли и с периферното си зрение наблюдаваше болната, измъчена походка на Сур. Вълкодавът отказваше да привикне с морето, посрещаше с ръмжене и най-лекия крен. Шон и лазът играеха зарове на форпита и освен хазартната страст у него Вангел беше започнал да чувства и други напрежения. Острата тишина беше гаранция, че нервите им са опънати и искрата на огъня всеки момент ще пламне.
— Лаз! — викна той на лингва франка. — Ако оцелееш, аз ще те застрелям!
Сокон кимна и отново потъна в играта, но страстта на комара поне привидно спадна. Осем души плаваха на борда на „Белия дявол“, малко за абордаж, но с хавърската артилерия Вангел беше способен да унищожи и значително по-добри кораби от шхуните.