— Ще имам много време… А Кърк?
— Ще стовари десанта на брега и ще задържа плац, докато аз отворя път на бриговете.
— Колко брига ще вкарате в пролива?
— Сто! Испания ще хвърли всички сили, за да ни изтласка от скалата!
— Избрахте ли място за атаката?
— Десантът ще слезе на най-тясната част, на морския бряг между Ел Хаума и Бенсу. На корабите ще останат толкова воини, колкото да обслужват мортирите… Джон Дърмънд се готви да те предложи за пер на Британия. Ако кралицата утвърди наградата, Англия ще стане твоя втора родина, Ранг!
— Не вярвам на кралете! Филип Испански ни измами при Лепанто!
— Това е тяхно божествено право, княз!
— Ако успеете при Гибралтар, ще направя всичко възможно в Мадрид да разберат кой е улеснил този десант… И защо!
Наближиха африканския бряг. Континенталната зима се беше превърнала в задушно лято. Моряците ходеха голи, плувнали в пот. Шон лежеше на слънце, очите му ставаха все по-сини, погледът — все по див.
— Лаз! — извика Белия. — На залез-слънце слизаш в Сидра. Ще те чакам два дни! Искам Амин и Тургут! Ако Сияд, робът на Марс, е жив, искам и него. Ясно ли е?
— Колко души мога да взема, дон?
— Всички без Шон и Влаха.
— Отивам да подготвя момчетата.
— Върви!
Белия се върза и скочи в морето. Слънцето излекува старата болка в рамото и плуването беше истинско удоволствие. Плува дълго, до пълно отмаляване, изпълзя на палубата, хапна и легна да спи. Събуди го грохотът на котвата, но Влаха имаше и инструкции, и умението да ги изпълни.
Шон изглеждаше мъртвопиян. Спеше на форпита с отворена уста и изпружени крака. Белия изгледа отдалечаването на лорчата, изпика се зад борда и легна отново. Когато се събуди, слънцето беше в зенита си, но Шон все още лежеше безчувствен, така че освен Влаха друг човек нямаше на борда. Сур спеше. На котва клатенето намаляваше и вълкодавът го понасяше по-леко.
Лорчата се върна вечерта. На дъното й лежаха вързани двамата сарацини. Веднъж видели Сокон, те знаеха, че ще срещнат и Белия дявол, така че лицата им не издадоха изненада.
— Къде е Сияд? — попита Вангел.
— Амин го е пречукал още тогава — беше отговорът.
Белия погледна сарацините.
— Правилно си постъпил, Амин! — и заповяда: — Във вериги и в трюма! Влах, вдигай ветрилата! Дойде ред на шурея ми!
Четирите шхуни бяха на пристан в града. Лазът беше разпитал за капитаните им. Исак живееше с мавританката някъде из Сидра. Менон водеше флота на пиратски набези от Триполи през Малта до Южна Сицилия!
— Добре работи шуреят ти, дон! Говорят, че натрупал богатства!
— Знаеш ли къде да го търсим?
Сокон кимна.
— Ако нощта го свари в града, осъмва в бардака на Уадани.
Корветът влезе в пристанището. Вързаха го на десния борд, срещу шхуните, и скочиха на стапела. Влаха остана на вахта, но Шон и лазът тръгнаха с него. Извървяха прашната казба и влязоха в търговската част на Сидра. Ханът на Уадани беше на тясна уличка с калдъръм и силен наклон към брега.
Сокон ритна вратата, преведе ги през пушалня за хашиш и ги поведе към горния етаж.
— Ей! — викна той на лингва франка. — Къде е Менон Дон де мар?
— В дъното на коридора — отвърна Уадани замаян, олюляващ се сарацин с лице на прилеп. — Заповяда никой да не го безпокои!
Белия хукна по коридора, измъкна пищовите и влезе в покоите на шурея си.
Менон се облече бавно с куража и спокойствието на воин, вдигна глава. До корвета вървя мълчаливо, с достойнство, не го наруши и когато Влаха го окова във вериги.
Завариха Погонат да живописва. Облечен в бяла роба, бос, с венец от бръшлян на главата, архонтът седеше на стол във вътрешния двор на просторна къща и рисуваше медна амфора, отрупана с грозде. Белия направи знак на Сокон да намери Дарма и излезе в патиото.
— Добър ден, Исак — кротко каза той.
Погонат го погледна, но като че ли в първия момент не го позна.
— Вангел Аваля? Какво търсиш тук?
— Теб, архонте! Помниш ли екзекуцията на черкеза? Тогава ти казах, че един ден ще те потърся!
— Помня. — Исак откъсна очи от картината, изми ръцете си, обу сандали и едва тогава попита: — Какво искаш, пирате?
Отдавна никой не беше го наричал така, но нито прозвището му се видя чуждо, нито високомерието на византиеца.
— Отговор на един въпрос!
— И кой е той?
Зададе се Дарма. Сокон я водеше като на гости.
— Добре дошъл, Вангели. Седнете, ще ви налея вино.
Вангел не очакваше такъв прием и в първия момент се сбърка. Едва смехът на лаза го върна в действителността.
— Не съм дошъл на гости!
— Знам, дон — продължи тя. — Казах на Исак: „Един ден Вангел Аваля ще ни удави в кръв!“ Ето този ден дойде. — Дарма се усмихна тъжно, мина зад гърба на архонта и положи длани на раменете му. Жестът й беше нежен и чувствен, но гласът й го изуми повече от всичко. — Дойде и нашият час, любов моя!