— Там е Украйна, княже. Там молдовската ръка е къса.
— Ясно… Как е сестра ти?
Лазар се намръщи.
— Неузнаваема, дон. Дама… Трудно се говори с нея!
Белия се усмихна криво.
— Ще се наложи да я смъкнем от облаците… Утре заминавам за Яш. Как върви строителството на конюшните?
— Котленеца се занимава с тях… Бях веднъж, привършваше ги… Втори път няма да стъпя!
— Защо?
— Не искам да срещам Мана!
Вангел изпита глупавото чувство, че е гол. Беше забравил и момичето, и неволната рана, която нанесе на шурея си.
— Как е тя… Мана, Лазаре?
— Чака дете — глухо отговори той.
Мълчаха дълго.
— Дон, защо я даде на Котленеца?
— Наричай ме княз! — грубо каза Белия. — Трябваше… Не ме питай, Лазаре!
— Не, княз Авалов! Моля те да ми отговориш! Верността ми към тебе ми позволява да питам: „Княже, защо ми отне момичето?“
Вангел знаеше, че трябва да отговори. Лазар заслужаваше истината, колкото горчива и да беше тя, макар че с нея щеше да се промъкне обидата, а верният албанец не беше длъжен да я понесе. Кафето му загорча, напареното тяло отново плувна в пот, прекрасната гледка към езерото, която допреди малко радваше очите му, сега му се стори банална, дори отегчителна. Белия дявол пое въздух и сложи длан върху единствената му ръка.
— Прав си, Лазаре, имаш право на истината!
София беше неузнаваема. Европа й беше подействала и благотворно, и разхайтващо. Беше потънала в разкош. Коса, вежди, походка, нокти, всичко се беше изменило до такава степен, че ако не очакваше да види именно нея, не би я познал. София се хвърли на врата му и го повлече към спалнята.
— Ела, дявол такъв, пирате! — говореше на киркирски гръцки. — Ще полудея!
В леглото жена му беше същата фурия и Вангел бързо забрави обвиненията, които се готвеше да й отправи.
— Изневеряваше ли ми, скот такъв! — задъхано шепнеше тя, впиваше зъби в устните му, дереше гърба му с нокти.
— Държиш се като слугиня! — каза Белия. — Трудно ще повярват в благородния ти произход!
— О, нещастен разбойник! Аз съм най-голямата дама в Яш! И най-богатата! А ти — загадъчният княз, който има свой флот и скита по далечни морета! Нищо не знаеш за мен, пирате! Тепърва има да се чудиш. Всички яшки домове са широко отворени за нас. Дори княжеското семейство иска да му бъдем представени! Чаках да се върнеш… Още тази седмица ще ни въведат в двореца!
— Утре се връщам в Скендера — каза Вангел. — Ще трябва да го отложиш.
София скочи.
— Не можеш да ми нанесеш такъв срам, Вангели! Обещах на госпожа вода Мойчан да те представя веднага, щом се върнеш? Воеводата също иска да те види, а той е един от най-богатите и най-влиятелните молдовци… Трябва да останеш поне утре.
— Мойчан? Този, който държи търговията със зърно?
— Един от тях — кимна София. — Другите са Бирлад, Залеу, Сигстул и Карей…
— И ти ги познаваш всички?
— Разбира се! Всеки петък жените идват у нас. Аз съм известна в Яш, Вангели, макар и не колкото тебе!
Вангел изтръпна. Последното нещо, от което се нуждаеше, беше популярност. Цял живот се беше старал да живее анонимно, а когато се беше прочувал, това никога не беше за добро. Ни за него, ни за тия, които държаха да повдигнат булото на тайната му.
— Аз… известен в Яш?
— Ти си легенда. Почакай, ще видиш сам… И още нещо, в нашия дом се говори само френски! Децата говорят свободно, ще ги чуеш. Цял ден прекарват с Бриджит… Константин пише…
— А румънски?
— Френският е по-важен. Цял Яш говори френски… Бях в Париж, Вангели… Господи, какъв град! И във Виена, и в Линц, и… Ще ти разказвам много… По цели нощи!
— Ела с мен в Скендера.
— Мразя тази къща, княже! Ако обичаш жена си, не я прави селянка! Няма да ти преча да се оттегляш там за лов, за почивка, но ние с децата ще останем тук. Синовете ти ще се сближат с аристократите, ще научат всичко необходимо, за да станат истински князе! Ние… Ти им осигури богатство, но това не е всичко, скъпи! Благородникът трябва да усвои маниерите и знанията на своя кръг, а в Скендера това е изключено!
— И в Скендера живеят благородници — с каква мъка Белия произнасяше подобни думи и с какво отвращение играеше великосветската игра на жена си. — Запознах се с воеводите Кобадин и Неводари.
— Зная. Сега и двамата са тук. На тях дължиш част от славата си!
Истината се проясняваше. В желанието си да го привлекат за пиратския си проект, воеводите търсеха пътища към жена му и като че ли бяха намерили.
Белия дявол стана, облече се и излезе на балкона. Долу се виждаше площад „Галан“, заобиколен от красиви къщи, а в дъното започваше ларгото, извеждащо на площад „Балея“, където се намираше и княжеският дворец. Държавата гладуваше, селяните тънеха в беднотия, но в богатите квартали на Яш цареше охолство ако не като ориенталското, то поне имитиращо го.