— Познавам вашия брат, княже! — каза той. — Бил е мой гост в Скендера.
— Моят брат е каналия! — Писклив, висок тенор и надменни подли очи — това беше маршалът…
— Вашият брат е весел мъж. Аз го уважавам! — Вангел отмина, но по лицата на обкръжението и по силните ръкостискания лесно разбра, че публиката е харесала отговора. Мойчан му посочи стол, прислугата му поднесе вино и той се озова срещу смълчана тълпа, очакваща задоволяване на любопитството си. Погледна жена си. София цъфтеше. Мъжът й беше посрещнат като коронована личност и в особеното внимание към него тя виждаше повече от голо любопитство. Това беше фамилната премиера в обществото, а и в най-смелите си мечти не беше очаквала да види такъв прием.
— Доколкото разбирам, очаквате от мен да говоря? — Вангел се усмихна. — Пътуването по море е еднообразно и скучно, господа, понякога мъчително… Един ден, като се опознаем, може би ще ви кажа нещо повече. Наздраве на всички! Искрено се радвам, че съм сред вас!
Вангел се върна в Скендера, изпрати да повикат Котленеца и препусна към Исмаил. Завари Аурел брадясал, отчаян от скуката на глухата провинция.
— Завърна ли се, Вангел? Горд съм, че първо на мен се обаждаш… — Очите на Аурел блуждаеха. — Ще загина в тази пустош… ще загина от досада!
— Вземи три дни отпуск, Аурел. Каня те в Скендера. — Не днес, но утре, ако искаш, ще пратя каретата.
Аурел мислеше унило.
— Адютантът ще очаква каретата в моята квартира. Добре ли е?
Белия се усмихна.
— Добре е.
— Тогава ще заповядам да оседлаят коня! След пет минути тръгваме.
— Аурел, искам съвет от тебе… а може би помощ. — Вечеряха на свещи на брега на езерото. Нощта беше тиха, огласена от щурци и жаби. От време на време се чуваше откъслечният лай на Сур, който се забавляваше да вади лалугерите от дупките им.
— Слушам?
— Имам намерение да започна война, Аурел.
— От територията на Молдова?
— В Молдова трябва да подготвя конен отряд, да го обуча и да го поведа на набези в България!
— През границата?
— Не, но през границата ще се оттеглям!
— Как ще влизаш в Империята?
— По море.
— Сега разбирам смисъла на пристана… И колко време мислиш, че тези разходки ще останат в тайна?
— Докато имам твоето съдействие.
— След две години ще хвърля пагоните, Вангел. Изтече ли заточението, един ден не оставам в армията.
— Дай ми тези две години, Аурел!
Абруд остави храната и се облегна на стола.
— Разкажи ми плана си.
— Нямам готов план. Ще купя неколкостотин коня, ще събера българи в Килия… Когато узреят за набези, ще ги натоваря на корабите и ще потърся удобен бряг за десант.
— Като му дойде времето, ще ти дам карти… Разбира се дискретно.
— Благодаря, Аурел. Каква е опасността дворът на княз Батори да предупреди Високата порта, че се готви акция против нея?
— Голяма! Князът прави каквото може да угоди на султана. Молдова е малка страна, спомените от спахиите са още живи… Ние не искаме враг от юг!
— Аз няма да нападам от север.
— Но ще се оттегляш на север!
— Възможно ли е при дипломатически инцидент твоята застава да отговори, че нахлуващите конници са се пръснали и стопили в човешкото море?
— При настоящия комендант — не! Моята слава на авантюрист и скандалджия би направила без тежест всяко свидетелство против полковника.
Вангел очакваше подобен отговор.
— Да приемем, че ще потърся друг път за връщане. Какъв шанс имам струпването на хиляда въоръжени конници да остане незабелязано в Яш?
— Никакъв! Тук се знае всичко, а всеки опит за опазване на тайна усилва неимоверно апетита на любопитството.
— А ако разхвърлям хората на малки групи в различни селища?
— Същият ефект, брат!
— Да, така е! Как ще реагира Яш, ако ме залови в незаконно събиране на войска?
— Трудно ми е да предвидя. Плъховете домоседи ще завидят на енергията ти, жените ще бъдат във възторг, ще се превърнеш в героя на деня, но тези, които управляват, и съветниците на княза, ще поискат разтурване на частта и подвеждането ти под съдебна отговорност!
— Какво ще ме посъветваш, Аурел?
Аурел дълго не отговори.
— Не знам причините за тази война, но съм сигурен, че са сериозни… Ако ти кажа „Откажи се, Вангел!“, все едно че съм го извикал в кладенец!
Белия кимна.
— Мога ли да купя съгласието на княжеските съветници? Или поне мълчанието им?
Аурел не скри изненадата си.
— Имаш ли представа какъв разход е това?