Сега беше ред на Хано да набере предимство.
— Ние избягваме… Не, отказваме подобни операции, княз Авалов!
— С отказа си губите процента от златото! Или ще поемете трите операции, или ще се обърна към конкурентите ви. Още днес!
Хано се мъчеше незабелязано да трие потта си, но притеснението му личеше и Вангел беше сигурен, че в крайна сметка нуждите му ще бъдат задоволени.
— Ние сме евреи, ваше превъзходителство. Свещената империя ни е дала подслон и възможности за печалба при условие, че спазваме законите й.
— Няма да нарушите законите. — Прекъсна го Белия. Бено се върна с документите, но усети напрежението и остана до вратата.
— Добре, ваше превъзходителство, ще се постараем да задоволим желанията ви. Бъдете любезен да обясните за какво става дума.
— Трябват ми хиляда мускета, сто бурета барут, барутни торби, ботуши, униформи и хусарски наметала. Бързо! След десет дни, най-късно две седмици, трябва да тръгна обратно! В тази сделка, господа, вие ще имате своя дял!
Белия дявол получи документ за наемане на складове на името на Влаха, капарото на търговците на едро, които щяха да съставят зърнените кервани за Европа, и започна да чака сигнал за товарене на оръжието. Бездействаше, скиташе из града, ходеше на конни надбягвания, но спазваше анонимността и никой не чу името му. Вечер се прибираше на борда на „Белия дявол“ и гледаше как гасне пред очите му най-осветеният град на света. Сутрин тръгваше обратно. Обиколи най-скъпите лицеи, представяйки се за иконом на измислен трансилвански княз. Разучи възможностите на колежите. Константин и Филип отговаряха на всички условия да бъдат приети и в най-елитните от тях, но баща им избра хусарски пансион.
Виена дрънкаше оръжие. Интересите й се сблъскваха с отоманските претенции за Унгарската пуста и войната щеше да избухне всеки ден. Конни полкове се придвижваха на изток, тежки унгарски коне мъкнеха артилерия, прашни пехотинци спяха в движение и въпреки веселието и жизнерадостта, най-привлекателните черти на този град, зараждаше се и нещо зловещо. Многократно надраснала стените си, Виена, уверена в силата и духа си, отдавна беше престанала да мисли за самоотбрана. Белия дявол обаче познаваше Отоманската империя по-добре от който и да е австрийски пълководец и ползвайки опита при Лепанто, не залагаше на австрийското оръжие.
Товаренето щеше да стане вечер, на тъмно, така че целият му ден беше свободен. „До какъв разцвет може да стигне един християнски народ!“ — мислеше Белия, бродейки безцелно по улиците. От сравнението му призляваше. Робията на българина беше противоестествена, неморална, безбожна!
На осемнадесетия ден братя Бернщайн изпратиха Аарон Аса. Товаренето трябваше да започне през нощта. Оставаха няколко часа. Вангел излезе на пазара. Скиташе да убие времето. Погледът му падна на няколко малки, уродливи коня, по-ниски от магарето, но на вид силни, дори могъщи. Белия избра четири животни, плати ги и ги поведе към корвета. Това беше подарък за момчетата. Два урода щеше да остави в Яш, другите да заведе в Скендера. Сур ги посрещна с ръмжене, но след като опита силата на копитата им, престана да им обръща внимание.
Плаването по течението беше истинско удоволствие. Заповяда да оберат част от платната и „Белия дявол“ заплува леко като албатрос. Когато наближиха влашкия бряг, изведе корвета от талвега и докато не отминаха Гюргево, държеше борд на брега с риск да заседнат в наносите, но и с възможността да опитат силата на течението. Няколко пъти мореходният, дълбок за река кил задираше дъното, но пълноводният Дунав стоварваше масата си и „Белия дявол“ продължаваше спускането. На седмия ден излязоха от делтата и нагазиха в морето.
Беше краят на юни, най-спокойните дни за Понт и началото на истинското лято. На втори юли княз Авалов върза корвета на пристана в Скендера. Посрещнаха го Лазар и Влаха. Сокон беше останал в Килия, Котленеца беше зарязал бременната си жена и скиташе из Бесарабия да търси коне за армията на княза.
Белия се изкъпа на пара и излезе гол на слънце. Кръглата му къща имаше вътрешен двор, скрит от погледи, а пристройката на прислугата беше на половин левга на северозапад по брега на езерото. Подсъхна, облече халата и отиде на масата при езерния кей. Лазар и Влаха го чакаха с кафето и първата партида холандски тютюн, пристигнал по ходатайството на Дърмънд.
Белия обяви акцията. В началото на октомври Влаха щеше да се представи на братя Бернщайн. Щеше да пътува с корвета във Виена да го пребоядиса, да смени името му и да чака в складовете, докато Сокон преведе флота на три, може би дори на четири курса между Татарбунари и Виена. Когато житото влезе в складовете и шхуните отплават, Влаха щеше да върне името на корвета и да акостира в Скендера, промъквайки се нощем покрай Гюргево и Черна вода.