Спусна се по стълбите, отвърза коня, яхна го и потегли ходом. „Отровата на София? Но тогава и майка му беше покосена от ръката на княгинята? Спахийски набези?“ — Глупости. Просто разчиствайки старите си, натрупани сметки, вдовицата на баща му най-после беше стигнала и до Мана. Марс сви рамене, навлезе в полето, смушка коня и наслаждавайки се на светлата, тиха нощ, препусна към дома си. Разсъмването го завари на пазара в Килия. Беше време да наеме слуги и да започне да търси ездитни коне.
Белия дявол беше направил казармата си в дома на Котленеца, Марс реши да постъпи по същия начин. Чифликът беше отделен от градовете, южните му граници опираха в блатата пред Дунава, а в тръстиките можеха да се укрият десетина гребни лодки, с които щеше да прехвърля конниците си в България. Марс нае пазач за казармата и тръгна да купува коне. За едномесечно скитане от град на град успя да купи двадесетина млади животни. За разлика от Белия дявол той щеше да избере тактиката на малобройния, елитен отряд, годен да маневрира бързо, да се разтваря незабелязано сред населението на Отомания и отново да се събира за война с рязаните. Последовател на Хермес, надраснал детинските догми на православната църква, той знаеше, че в този момент религията е единственото упование на българина, че въоръжената съпротива трябва да бъде осветена от божи служител и че без истински свещеник отрядът му ще изглежда разбойнически в очите на българите.
Прекоси Дунава с тескерето на Марс Шкодер и тръгна да събира хора по селата. Три бяха местата, където се събираха младите мъже — вечер в кръчмата, в неделя на обяд в църква и в неделя надвечер на хорото, което виеха на тревните селски мегдани. Добруджа беше необятна, безводна и бедна, затова и малко привлекателна за турците. Марс безпрепятствено обходи селата, спазари и капарира четници и тръгна да търси поп. Намери го в Добрич, на другия край на равнината, но откри идеалния човек за целта, която преследваше. Поп Анастас разбра мисията му от половин дума, закова с цигански клинове църквицата си, пъхна един кавал в пояса и пешком тръгна до коня му. Връщаха се в Килия да чакат сбора на четата.
— Турците са чурук племе, Марс — говореше попът. — Като кюмюр се ронят, стига да се намери кой да ги удари… А българинът това чака, да се намери кой да вдигне ръка на падишаха. Екнат ли ерихонските тръби, като пилци ще изтребим читаците.
Марс не противоречеше на божия служител, макар да не споделяше оптимизма му. Достатъчно беше скитал из България, за да знае от личен опит какво наплашено, безволево стадо тъпче тази обетована земя и колко време ще трябва да мине, за да се отърси от парализиращия страх и да надигне глава… Дори тези българи, които беше наел и които щеше да чака в чифлика на Котленеца, имаха слаба представа какво им предстои да извършат. Повечето мислеха, че се цанят в хайдушка шайка и че им предстои да причакват керванджии по друмищата.
Настани попа в чифлика, заповяда на иконома да го викне, когато момчетата започнат да се стичат в Буджак, и се върна в Килия. От Белия дявол бяха останали няколко сандъка с мускети, двеста конски седла и сбруи, каци с барут, саби, униформи от някаква неизвестна армия, по всяка вероятност европейска. Пушките бяха доста стари, трудно зареждащи се и късобойни, но на първо време и те щяха да свършат работа. Марс избра тридесет комплекта снаряжение, натовари една каруца и когато отваряше тежката порта, за да я изпрати, пред дома му спря ландото на Авалови и княгинята слезе от него.
— Добър ден, княз Авалов — каза тя. — Дойдох да говоря с тебе!
С навирена глава и изправено тяло, княгиня София тръгна към къщата. Марс даде знак на коняря да тръгва и я последва. Старата фурия седна на масата под ореха, извади тънко, сгъваемо ветрило и започна да се бори с огъня си.
— Стара съм, княз. Това е последното пътуване, което предприемам. Ако се върна жива и здрава в Скендера, ще отслужа молебен.
— Мога ли да ви предложа нещо, госпожо княгиньо?
— Вода, Марс. Студена вода и седни да поговорим.
Когато засити жаждата си и си пое солука, София се облегна на стола и затвори очи.
— Чух, че се готвиш да воюваш на юг?
Марс изтръпна.
— Госпожо, ако това стане известно, читаците ще ме посрещнат с артилерия?
— Бъди спокоен, княз! Дойдох да ти предложа помощта си. Всичко е на твое разположение, злато, слуги, връзките ни в Яш, а и по̀ на запад! Ако имаш нужда от нещо, не се колебай да го поискаш!
— Благодаря, княгиньо…
— Не ми благодари, моля те! Тези дни при теб ще дойдат Константин, Вангел и… майка му — София го погледна за първи път. — Константин замина за Яш, но ме помоли да ти кажа: „Аз ще воювам под твоята команда, брат!“… Това са точните му думи.