— Ти си мъртъв, Хасан Али!
Спидер измъкна мускета и държейки Атаман на къс повод, бавно и колкото позволяваше теренът, безшумно започна да се промъква през тръстиката. Метър, два, десет, двадесет…
— Хасан Али? — извика Спидер и когато моаджирът се обърна, изпразни мускета в гърдите му. Пашата рухна, чалмата му отхвръкна, падна в огъня и пламна с висок, син език. Спидер хвърли мускета, измъкна пищовите и ползвайки изненадата, изпразни двете цеви във втрещените турци, хвърли ги, измъкна сабята и смушка жребеца. Трябваше да прекоси огъня и да препусне на изток, към Рени. „С бога напред!“ — помисли Филип, но когато Атаман прескачаше кладата, почувства удар в кръста и падна от седлото. Почувства втори, трети, десети… и се предаде на смъртта…
Няколко часа по-късно се върна в съзнание. Лежеше до тлеещия огън, на няколко крачки от него Атаман хрупаше прегорялата паша, Хасан Али лежеше по гръб с отхвърлена глава и празни очи, зад него се валяше трупът на друг турчин. Опита да се мобилизира и да се вдигне. Краката му бяха мъртви. Ръката му напипа ятагана, който стърчеше в гърба му и беше прерязал гръбначния стълб като тръстика. Спидер разбра, беше се върнал в съзнание, за да преживее отново целия ужас на смъртта. „Нямаш милост, господи! — вяло помисли той, загледан в пищова, който се подаваше от пояса на моаджира. — Мъка в живота, мъка в смъртта.“
— Атаман! Ела тук… — Спидер се хвана за поводите. — Хайде, тръгвай бавно.
Когато се изравни с трупа на Хасан Али, пусна юздата и дълго лежа в премала, събирайки сила за последното усилие в живота си. Малко по малко световъртежът се разсея, дъхът му се успокои и отново мисълта му надделя болката.
— Услужи ми с пищова си, паша? — гласно каза той и измъкна сребърната ръкохватка от пояса му. — Ние бяхме законните мъже на Зуи, Хасан Али, редно е заедно да идем в пъкъла!
Спидер се подпря на лакти, лапна дулото и натисна спусъка.
21
Алика не излезе за закуска. Константин знаеше, че е бил груб с нея и беше започнал да съжалява, но не можеше да позволи да наричат майка му лъжкиня в деня на погребението й.
Сокон и Горам бяха заминали на разсъмване.
— Така е с пияниците, княз — каза Наум Белиот. — Докато кипи виното, спят като заклани, прекипи ли, удрят ги нервите и никъде не ги свърта.
— Вангел спи ли?
— Отидоха с Марс да бият патици.
— А Зоя?
— Не е излизала от стаята си, господарю.
Константин изпи едно кафе и влезе в кабинета на майка си. Предстояха му дълги часове ровене в документи, сверяване на приходи и разходи, писма до банката, до кредитирани чокои, пръснати от Украйна до Добруджа, до Аарон Асса. Сега, когато делата на рода рухнаха в ръцете му, когато от него зависеше на коя операция да даде ход и коя да спре, първата му работа щеше да бъде отказ от зърнения трансфер. Той не беше Белия дявол и нямаше да върши нищо, което намирисва на престъпление. Ни той, нито докато е жив, някой от рода! Щеше да финансира акциите на Марс изцяло и щедро, дори ако се наложеше да наема кораби или да купува съгласието на онзи религиозен фанатик Василий Лупус.
През прозореца му се мярна Зоя, после я видя да крачи покрай езерото с букет от есенни цветя… по-късно я чу и да пее. Слънцето още не беше стигнало зенита си, когато чу завръщането на князете.
Стана, разкърши снага и излезе да ги посрещне. На седлата висяха по три патици, лицето на Вангел пламтеше от младост и възбуда, на лицето на Марс играеше тънка усмивка.
— Има ръка — каза той. — Вангел удари всичките птици.