— Добре! — кимна малкият брат, когото англичаните наричаха Спидер, но брат му беше изкривил прозвището на „Спайдер“ (Паяка), в който влагаше цялото си отношение. Филип не можеше да отрече и финес в играта на думи, и здрав разум.
— Ще възразиш ли, Константине? — попита албанката.
— Такава е волята на баща ни…
— Не! — София вдигна и глас, и поглед. — Такава е моята воля! Лека нощ, Филипе. Утре наемниците ще ти се представят… Ще ти служат и за роби, и за кучета!
Ливна дъжд. Светлините на къщата загаснаха, шумовете й стихнаха. Подпрян на решетъчния прозорец, Филип вдишваше прохлада и чакаше да отмине потопът, за да приключи със стария вълкодав. Вместо да утихват, пороите се усилваха, бурята, която доскоро ревеше над морето, сега виеше кленовете като тръстики и вдигаше вълни дори в затвореното ръкавесто езеро, „Тази мърша ще доживее до утре!“ — с досада помисли той, седна на леглото и се зае да измъкне тесните лачени ботуши. „Собственик на Скендера? — с пълно безразличие мислеше той. — Срещу поход във Венеция!“ Откакто инквизицията беше прогонена от пределите на Републиката, градът-държава се беше превърнал в най-веселото селище в света. „Преди да премахна албанеца, ще видя какво е годен да ми предложи!“ Мисълта му се върна на Алика. Заслужаваше ли си отново да предизвиква този пуритан Константин? „Как би постъпил Белия дявол на мое място? И защо трябва да убивам Менон, когато Константин ми пречи значително повече? Да, Сур се отърва тази нощ.“
Филип легна, кръстоса ръце под главата и се загледа в бурята. В такъв потоп отърва кожата си на Острова, в такава нощ от Спидер стана Спайдер… Затвори очи и се унесе в спомени. „Ако сега бях в Сейнт Джеймс вместо в тази забравена от бога дупка, вратата щеше да проскърца предателски и при мен да дойде Алика. Да ида при слугинята? Как й беше името?“ Филип си представи тлъстото тяло на Ната и потръпна гнусливо… „Ще се наложи аз да избера прислугата!“ — помисли той, преди да се отпусне в съня.
Беше тъмно, студено, ленените чаршафи бяха влажни… Тогава почувствува топлина. В просъница разбра, Алика беше дошла.
— Мълчи — каза румънката.
Дланите й галеха гърдите му, зъбите й се забиваха в брадата му, острите й колене предизвикваха болки в слабините му. Филип се събуди. Дъждът беше спрял, всеки момент денят щеше да се подаде от морето. Това беше онзи миг от денонощието, когато, объркана между ден и нощ, природата се смълчаваше. Филип обърна снаха си по гръб, вплете пръсти в косите й и вдигна пешовете на копринената нощница.
— Спайдер? — изплака румънката.
— Спидер — механично каза той, прониквайки в нея. Алика изпъшка сластно и плувна в сокове. Филип я облада с целия бяс на принудителното си въздържание, обърна я по корем, впи възлестите си пръсти в настръхналите й гърди, заблъска главата й в таблата на леглото.
— Тихо, Спайдер, боли, господи…
Филип беше и глух, и сляп, но малко по малко похотта му се превърна в ликуване, актът в някакво злорадство… и свърши. Отпусна се на гръб. Тялото му гореше, но мозъкът му се избистряше, просветляваше, започваше да действа… Алика успокои дъха си, стана и залитайки, се измъкна от стаята. Спидер остана сам. Миг по-късно започна денят. Слабините му лепнеха, гърдите му светеха, оросени от капки пот. Алика беше дошла и си беше отишла като видение. Единствено секрециите им, и неговата, и нейната, бяха доказателство, че е била тук.
Надигна се. Беше студено, свежо, обаждаха се петли, гълъби… Отвори вратата. В патиото нямаше никой. Гол, разчорлен, но освободен и като че ли пречистен, Спидер отключи тежката кована врата и излезе на езерния кей. Водата беше по-топла от въздуха. Отпусна се в прозрачните й прегръдки и заплува… Плуваше бързо, мощно, с широки махове на ръцете. Плуваше в моряшко-левантинския стил на Сокон лаза… На вода Сокон Мехия, по дяволите! Плъзна се по коридорите от камъш и тръстика и бързо загуби къщата от поглед.
Утрото наложи волята си, слънцето се вдигна над морето, щуката се разигра, пернатият свят закръжи над главата му. Спидер плуваше, тялото му ликуваше, но колкото по-стройно подреждаше мислите си, толкова по-объркан се чувствуваше. „Ще се наложи да стисна брат си за гушата? Ще мисля после.“
Филип стигна северния бряг. Пред него се полюшваха рибарски лодки, горе на високия бряг сивееше разградената къща на Влаха, лаеха кучета, по моравата играеха коне. Спидер се гмурна и заплува обратно. Когато се изправи на кея в Скендера, каретата на брат му напускаше двора на път за Яш. Беше гол. Ако имаше поне един парцал около бедрата, кой знае какво щеше да направи… Филип плю и тръгна към стаята си. До обяд лежа по гръб, заслушан в шумовете на къщата. Наближаваше пладне, когато чу чаткането на копита. Влаха водеше наемниците. Изглеждаха добре, сурови, силни типове, лениви и бавни на вид, но с онази характерна отпуснатост на взривните натури, която различаваше сериозните мъже от истеричните дворцови рицари.