На разсъмване селяните започнаха да карат слугинчета с каруци и тържището се оживи. Филип прекара много време в оглеждане на момичетата, докато избра две, но те отговаряха на всичките му представи за жената и щяха да бъдат украшението на Скендера. Предстояха дълги, еднообразни зимни дни и нощи, а нищо не го потискаше повече от еднообразието.
— Княз — започна Марин капитан, — господарката се дразни, като се шляеме без работа из имението, а цял ден на затворено, ей богу, и куче би побесняло.
— Постройте си къщи, момчета. Буджак има много земя и двама царе. Няма по-безстопанствена земя от онази, над която се разпореждат двама господари. Напролет ще дойде ред да свършим някоя работа.
— Ние не сме строители… — вироглаво поде Наум Белиот, но срещна мътните очи на княза и побърза да млъкне.
— И убиецът има нужда от покрив — усмихнат каза Спидер. — Побързайте, чака ни дълга зима.
3
Княз Константин Авалов спа нервно и се надигна преди разсъмване. Византиецът вече четеше на свещ в зимната градина. Алика спеше, разсипала червената си коса по възглавницата. Щеше да спи до обяд, макар истинското й пробуждане да започваше едва на свечеряване. Днес щеше да се събуди в ярост. Австрийският император Рудолф II почина мирно в ложето си и кронпринц Фердинанд беше обявил траур. Това значеше, че балът у посола на Свещената източна империя се отменя. Светският живот в Яш традиционно започваше с този октомврийски бал, за да продължи до началото на юлските горещини. Сега календарът се объркваше за неопределено време, а това вещаеше, че в близките седмици жена му ще бъде непоносима. „Горките слуги“ — помисли Константин, колебаейки се да влезе ли при Филип Ткон, или да прегледа сметките, струпани на камара в кабинета му. „Догодина ще подновя житния трансфер!“ Бръкнал дълбоко в джобовете на копринения си халат, Константин седеше в сянката на портала, все още незнаещ накъде да тръгне…
— Влез, княз?
Константин пристъпи усмихнат. „Филип Ткон е бил пират. Не току-така има очи на гърба си!“
— Добро утро, ваше блаженство — поздрави той. — Безсъние ли ви мъчи?
— Не — Ткон остави книгата. — На моята възраст тялото има нужда от малко сън. Грижи ли те будят посред нощ, сине?
Константин почувства топлината на обръщението, седна пъргаво и дръпна звънеца за прислугата. Появи се Йоан негъра, личният слуга на жена му, подла маймуна, която би удушил със собствените си ръце, ако не знаеше какво ще последва.
— Донеси плодове и събуди кухнята! Кафе и закуска за нашия гост!
Негърът се поклони угоднически и изчезна.
— Грижите никога не свършват, ваше блаженство — започна Константин, но потомъкът на династия Македонец го спря ласкаво:
— Остави куртоазията за салоните, Константине. Или ако държиш да ме титулуваш, наричай ме архонт.
„Този мъж е бил близък на баща ми. Върнал го е в Европа, променил му е смисълът на войната, направил го е враг на султана… Ние му дължим съществуването си… Та нали той е завел Белия дявол на онзи остров Киркира, където е срещнал майка ни…“
— Как те наричаше баща ми? — широко усмихнат попита младият княз.
— Архонт. Наричай ме и ти така. Къде е нашата прелестна домакиня?
— Спи. — Константин побърза да смени темата. Йоан внесе грозде и ябълки, след него се зададе количката на прислугата. Когато отново останаха сами и тишината се смеси с изгрева, попита: — Харесва ли ти Молдова, архонт?
Византиецът вдигна избелелите си зелени очи, спокойни, както само примирението и въздържанието можеха да смирят погледа на бившия воин, на пират, на високомерен претендент за диадемата на василевсите.
— Молдова вече не съществува, Константине — тихо отговори той. — Буджак до Днестър се подчинява на Високата порта, а крал Стефан Батори Полски и трансилванският княз Георг Ракоци са решени да си поделят княжеството на Сигизмунд.
Константин почувства сърцебиене в гърлото.
— Сигурен ли си, архонт?
Византиецът кимна.
— Пречеше им император Рудолф. След неговата смърт подялбата е въпрос на дни.
— Но това ще усили властта на султана? Вдовицата на Белия дявол ще се окаже поданица на Отомания? — Ткон продължи да кима. — А Яш? В чии ръце ще падне столицата?
— На изток от река Серет ще управляват пановете, на запад наследниците на Габор Бетлем Трансилвански.