— Затова съм тук, княз, за да ти помогна. Мисли, съветвай се… След десет дни ще се върна за отговора ти.
— Къде отиваш? — изненадан попита Константин.
— При брат ти Филип.
— Но ти ни гостуваш едва една нощ? Алика ще се почувства оскърбена?
Ткон сложи длан на ръката му.
— И разочарованията, и радостта минават бързо, сине. Като славата.
Веднага след обяда Константин изпрати каретата за Скендера и влезе в кабинета си. Бюрото му беше отрупано със сметки, с доклади, с приходо-разходни ордери на банка „Братя Бернщайн“. Алика все още спеше. Малкият яхна коня и придружен от негъра, тръгна да съпроводи най-близкия приятел на дядо си до река Прут.
— Ще изчакам сала да се отдели от брега и ще се върна — каза Вангел.
Константин не възрази, макар че пътят беше тежък и едва ли щеше да се върне преди здрач.
Цареше дълбока, мъртвешка тишина. Къщата на площад „Галан“, или дворецът „Галан“, както го наричаше Алика, кънтеше като празна делва, а в ранния следобед и самият Яш изглеждаше мъртъв. Щеше да възкръсне надвечер за сделки и балове. Една държава не може да живее така, поне не само така, дявол да я вземе!
Константин отдели второстепенните дела и се зае с неотложните. Трябваше да погаси сметките на жена си, дали някой ден Алика ще се заинтересува (поне от учтивост) на каква сума възлизат личните й разходи… И какви глупости купува, по дяволите! Дванадесет позлатени канделабри? Къде ли мисли да ги разполага? Сто ярда манчестърско сукно, десет самурени кожи, десет норки, десет чинчила… „Господи!“ Константин подписа сметките и ги пъхна в плика за банката. Следваше подробен доклад върху зърнената конюнктура на изток от Днестър. Ордите на Кримското хаганство бяха унищожили посевите и тазгодишната реколта можеше да бъде считана за компрометирана, а това значеше, че на следващия есенен пазар и търсенето, и цената щяха да се покачат двойно. Вода Сокон Мехия съобщаваше, че киевският княз и крал Стефан Батори са подписали договор за съвместна отбрана от май до август и са разположили специална конна охрана по пътя от Ровно, през Виница, до Исмаил на дунавската делта, откъдето тръгваха зърнените кервани за Пеща, Виена и германските княжества. „Може би заслужава да се опита?“ Фамилията имаше силози и във Виница, и в Исмаил, а на кея в Кобадин все още се полюшваха шхуните на Белия дявол, царство за плъховете, разбира се, и корветът, който сега принадлежеше на Спайдер… С какво ли ще се занимава този негодник? С лов, с жени, с пиянство? Ще удари Менон? Малко вероятно. По-скоро вуйчо и племенник ще се сдушат за ужас на майка му. Белия дявол ще се обърне в гроба, духът му ще витае из Буджак като… върколак… Все пак и корветът, и Скендера са негови? А ако му предложа участие? Майка ни изби зърнените крале, така че практически сега тази дейност е в ръцете на незначителни влашки сдружения, които предпочитат да купуват зърно от дунавските крепости Русчук, Никопол и Видин… Изтокът е в ръцете ни, достатъчно е да се протегнем… По Ткон Македонец можех да пратя писмо за Спайдер? Или да прехвърля тази грижа на старата?
Тя е единственият човек, който може би има някакво влияние над него…
Константин мина на банковите операции. Годините ставаха все по-неспокойни, затова избягваше да държи големи суми в яшкия клон на банката, но прехвърлянето на златото му отнемаше минимум един ден в седмицата и Константин сериозно беше започнал да мисли за наемане на юридически съветник и в Яш. Виенският адвокат Аарон Асса се разпореждаше безупречно с капиталите им, но след процеса срещу княз Вангел Авалов, Сигизмунд беше забранил на „мръсния евреин“ да прекрачва границите на княжеството му. Властващият княз беше тежко болен, от години прикован на легло, но някой престараващ се царедворец можеше да си спомни заповедта му и да вкара в затвора почтения, умен и най-важното предан Асса. „Става все по-трудно наемането на верни хора!“
Князът се изправи, разкърши снага и застана на прозореца в момента, когато Алика се измъкваше от къщата. Това беше именно измъкване. „Може би не иска да ме безпокои?“ Толкова деликатност не й беше присъща. И къде ли отива в тоя… мъртъв час? Високопоставените й приятелки щяха да спят най-малко до свечеряване… А и без карета? Константин подписа всички сметки, разходите отново надхвърляха приходите, прибра по-заплетените дела в секретера, заключи го и излезе от кабинета. Кафе „Сибиу“ беше единственото място, където можеше да отиде. В солидната двуетажна постройка се събираше аристокрацията и новобогаташите на молдовската столица. Заведението служеше като кафене, борса, мъжки клуб със стаи за развлечение и като място за размяна на политически новини, светски клюки, като арбитражна на спорове и свади, като съд (присъдите бяха невалидни), но последствията понякога разоряващи. Два пъти в годината тук се провеждаха маскен балове, посрещаха се празници, включително християнските, зад стените му, в буренясалия двор се уреждаха дуели денем, любовни срещи по всяко време на денонощието. Тук се продаваше единственият вестник на княжеството „Страхом Божий“. Кафе „Сибиу“ служеше за аптека, зъболекарна, козметичен салон за мъже. Предприемчивата му съдържателка домнула Лиза строеше хотел, долепен до старата сграда, който дискретно наричаше офицерска приемна… Кой знае, може би вече беше завършила строителството?