Князът падна от коня и рева дълго, отчаяно, безпомощно… „Вангеле, сине, какво ли са направили с младия ти живот? Кучетааа, синът на Белия дявол е жив? Отмъщението му ще бъде страшно!“
Когато кризата поразмина и в кръвта му остана единствено ярост, Константин продължи пътя си. Яздеше ходом, вглеждайки се във всеки труп, но никой от погиналите не беше Вангел. Спахиите бяха опожарили и разграбили земята между Серет и Прут, една овца не бяха оставили, една колиба не беше пожалена от огън, един жив свидетел не беше оставен да разказва… и така до Галац, на брега на Дунава, на стотина версти от столицата, на самата граница с Влашкото княжество. Беше нощ, когато стигна Дунава. Оттатък реката, на десния бряг горяха огньовете на биваците, виеха зурни, гърмяха тъпани. Победителите празнуваха славната си победа! „Хора ли са това, господи? Веднъж наситен, дори звярът знае милост!“
Прав на гърба на жребеца, взрял очи на юг, давещ се от жлъчката на омразата, княз Константин Авалов разбра баща си, великия дон де мар, пирата, първия княз Авалов…
Йоан изми архонта, облякоха го в бяло, прибраха го в ковчега и потеглиха за Скендера. „Ще го погреба до баща ми — мислеше съсипаният от умора Константин. — Заедно воюваха с рязаните, и двамата Османови жертви станаха… Нека в смъртта останат заедно!“
4
— Как си обясняваш тези набези? — попита Филип.
Седяха около масата в салона. Погребението на византиеца беше завършило, през прозореца виждаха майка си, Лазар и жена му Мана да подреждат гроба, на масата към езерния кей чакаха наемниците. По пътя за Яш се появи братовчед им Марс Шкодер, синът на Лазар и Мана, но не влезе в къщата. „Станал е мъж — мислеше Константин. — Рус? И албанецът, и румънката бяха тъмни хора.“
Между братята седяха Сокон, Бриджит и синът им Горам, от дясната страна на Константин свиреха болните гърди на Влаха, в кухнята се клатеше като патица огромната му жена Раиса. „Само Стефан Котленеца не уважи поканата ни!“ — мислеше той, докато търсеше отговор за Спайдер.
— Алика изчезна — внезапно каза Константин. — Да се е появявала в Скендера?
— Не — и Филип беше вперил поглед в прозореца, на който всеки момент щеше да се появи братовчед им Марс. — Османлиите сплашват дунавските князе. Ако се готвеха за война, щяха да струпат истинска войска в Буджак.
— Не ме интересуват намеренията на султана! — нервно отговори Константин. — Аз трябва да намеря сина си.
— Тези неща са свързани, княже — обади се Сокон. — Ако султанът воюва, младият Вангел е военнопленник и има цена — ако не… — Сокон млъкна и отпусна тежката си побеляла глава на гърдите.
— Ако не, какво? — остро попита Константин.
— Не знам… Тогава нищо не може да се предвиди. Кенан знае чий внук държи в ръцете си. Значи някой му е заповядал да заложи капаните!
— Кой? — Константин едва потискаше нервното си напрежение. „И къде, по дяволите, се дяна жена ми? По-добре, че я няма… В този момент не бих могъл да понеса истерията й!“
— Ахмед Кюпрюлю.
— Кой е той?
— Великият везир. Четвъртият Кюпрюлю на този пост. Навремето Вангел дон се гавреше с баща му…
— Господи! — Константин изтръпна. — Искаш да кажеш, че те ще прехвърлят отмъщението от пирата на малолетния му внук?
Сокон не отговори, вместо него Филип взе думата.
— Наемниците тръгват да търсят Вангел. Ако се върнат с празни ръце, ще опитаме с откуп.
Константин мразеше убийците на майка си, отвращаваше го лекотата, с която лееха кръв, но в този момент те бяха единствената му надежда.
— Вода Мехия? — Константин се наведе над масата. — На мое място ти би ли им доверил живота на сина си?
— Не знам, княже — Сокон изглеждаше дълбоко покрусен и от касапското убийство на архонта, и от отвличането на младия Вангел. — Майка ти им има доверие… Досега не са я подвеждали?
— Дано! — Константин се прекръсти и стана. — Къде е Котленеца?
— Княгинята го прати след обоза — отговори Влаха. — Той ще покаже на наемниците къде да търсят младия княз.
Константин стана с олюляване, прекоси салона, влезе в стаята си, отпусна се на леглото и припадна. Пето денонощие не беше свалял ботушите си.
Без да мръдне от мястото си, Филип изгледа трескавата дейност на майка си. София отказа да зарови византиеца до мъжа си, но му намери място срещу западната фасада на къщата и изпрати Лазар в манастира „Памакаристос“ да съобщи на монасите за смъртта на игумена им, насъска Марин капитан, Наум Белиот и Миро Челеби по следите на Вангел, отпрати Мана в Килия и едва тогава, следвана от племенника си Марс Шкодер, влезе в къщата. За първи път Филип щеше да застане лице в лице с братовчед си. „Здрава кост — мислеше той. — Остро око, гъвкаво тяло… Прилича на датчанин… и на Константин, но по-висок, по-рус, като че ли по-бърз и, ей богу, много по-див!“