— Филипе, това е братовчед ти Марс. Чувал ли си за него? Когато той се раждаше, вие пътувахте за Лондон.
„Седем години по-млад от мен!“ — пресметна Филип и попита:
— Знаеш ли чие име носиш?
— На Марс дон де мар, Французина — отговори нисък, глух бас, лишен и от топлина, и от почтителност.
— Кой ти е говорил за Французина?
— Лазар Шкодер.
— Лазар Шкодер? Защо не кажеш баща ми?
— Казах Лазар Шкодер! — с открита неприязън отговори братовчедът.
„Ще трябва да го науча да говори с мен!“ — разсеяно помисли Спайдер и обърна на френски:
— Алика е изчезнала. Щом не е тук, къде може да бъде?
— При баща си в Търговище! — София се отпусна на масата, обви глава със старческите си пръсти и замря, загледана в една точка. — Кучетата, Филипе, живуркат и гаснат като кучета!
— Какво искаш да кажеш?
— Че мъжете не живеят като кучета — обади се басът на Марс.
Спидер не скри учудването си.
— Ти говориш френски?
— Аз съм кръстен на Жан Марс — неопределено отговори той.
— Марс е твой брат, Филипе — продължи София, без да променя позата си. — Син на баща ти и на Мана слугинята.
„Да, сега е ясно всичко!“ — помисли Спидер, развеселен от пошлата тайна на баща си.
— Тогава, брат, защо се зъбиш като куче?
— Защото е куче, Филипе! — София не вложи чувства в гласа си. — За да стане Авалов, той е готов да мине през всички кучешки унижения!
— Авалов? Княжеската титла ли те блазни?
— Аз съм княз — все така глухо отговори Марс. — Баща ми е княз Авалов.
Спидер се вгледа в острите сини очи на новия си брат.
— Лазар знае ли?
София вдигна глава.
— Лазар му е казал чий плод е.
— И какво сега… Щом е Авалов, да бъде Авалов! За злато ли ламтиш, Марс?
— Аз съм достатъчно богат, Филипе — гордо отговори русото куче. — Искам да нося името на баща си!
Спидер стана.
— Добре, княз — каза той. — Заедно ли ще живеем?
— За последен път прекрачва прага на тази къща — уморено каза София. — Ще получиш и името, и титлата, и злато, ако нямаш свое, но Скендера е дома на княгиня Авалова и нейните синове… Ясно ли ти е, куче?
Марс кимна с непроницаемо лице.
— Върви си сега! Ще пиша на моя адвокат, че признавам третия син на мъжа си… И не ми се мяркай пред очите, че, ей богу, с радост ще затрия грешното семе на Великия дон!
Марс се обърна, но преди да излезе от къщата, отново срещна погледа на Спидер.
— Кажи на майка си, че лично аз не съм й причинил нито болка, нито унижения!
После русата му глава се мярна под прозореца и конят му излезе ходом от двора на Скендера. „Княз Марс Авалов? — развеселен мислеше Спидер. — Константин ще се поболее…“
— Готви се за път, Филипе! — обади се грохналият глас на майка му.
— Търговище?
— Венеция.
— Менон?
София кимна.
— Щом Ахмед Кюпрюлю паша държи Вангел на пранга, моите убийци са безсилни… Беззъби кучета. Ако се върнат с празни ръце, единствената ни надежда ще остане брат ми Менон. — Спидер знаеше, че ще продължи, и не се излъга. — Менон Скодели е гражданин на Републиката, а Венеция има посланик при Високата порта… Ние живеем във васални княжества, а вуйчо ти може да поиска да откупи племенника си и Великият дож ще подкрепи иска на своя поданик.
— Кога трябва да тръгна? — разсеяно попита Филип.
— Веднага щом се върнат убийците… И нито дума на брат ти!
Филип се изправи.
Къде отиваш? — попита майка му.
— Не знам…
Спидер яхна Атаман и напусна Скендера. Обходи имението от изток, заобиколи езерото, мина северно от чокоята на Сокон Мехия и препусна към Търговище. Предстоеше повече от цял ден път, а все още не знаеше защо предприема тази авантюра и как ще постъпи, ако наистина намери Алика в бащиния й дом. Атаман охотно поддържаше мощния си кариер и бездействието го подтикна към мислене. Не беше забравил снаха си нито за миг… Когато вечер влизаше в спартанската си стая, острият глад за жена се превръщаше в глад за Алика. Между Константин и него не за първи път заставаше сянката на жената. Когато Оливер Кромуел протягаше ръка към престола, Константин живееше в лондонския дом на Белинда, дъщеря на ескуайър Дендридж, рицар, приближен на краля, изпратен от Сент Джеймс да моли Людвик XIII за помощ в пари и швейцарски наемници.
— Ако Чарлс запази трона, ще се оженя за Белинда — каза Константин, докато яздеха по тесните каменни улици към дома й.
— Кралят ще загуби — възрази Спидер.