Търсейки Алика в тълпата, Спидер нито знаеше какви промени предстоят в Молдова, нито, ако ги чуеше обяснени, те щяха да го заинтригуват. Движен от сляпа страст, той разблъскваше тълпата в трета църква, взираше се в лицата на стотици жени, но нито една от тях не беше Алика. Спидер щеше да срещне снаха си случайно, на улицата…
Омаян от маковата отвара на майка си, Константин спа две денонощия непробудно, но се събуди още по-смазан от умора и с още по-тревожна душа. Валеше мек, пухкав сняг, пълно безветрие правеше Скендера закътан и уютен, но нито той, нито София имаха очи за природата.
— Ще се появят вълци — каза старата, когато седна срещу нея с чаша чай в ръце.
— Има ли някакви известия?
— Наемниците се бавят, Лазар също…
— Къде е Филип?
— Никога не съм знаела къде може да бъде брат ти!
Константин замислено отпи от чая. Изглеждаше средоточен в проблемите си, всъщност главата му беше празна.
— Алика е в Търговище… Прати някой да я доведе… Все още не знае съдбата на сина си!
— Нямам нищо против жена ти, сине — каза София, — но вече съм стара, нервите ми не издържат… Не търпя никакви истерии!
Константин се изправи.
— Аз заминавам за Търговище. Ще взема Алика и ще се върна в Яш. Ако получиш някакви сведения, изпрати ги на площад „Галан“.
Легнал по гръб в ментата край шкодеровия чокоят, Марс едва владееше разтрепераното си тяло. „Аз съм син на Белия дявол, нося името на великия Жан Марс! Ако баща ми беше жив, жена му нямаше да ме нарича куче! И все пак аз съм копеле и син на слугиня. Марс Авалов! Княз! Не искам да бъда княз, искам да бъда син на Белия дявол и враговете му да го знаят! Авалови признаха правото ми да нося неговата фамилия! Княгиня София — от високомерие, но Филип защо? Нито той, нито брат му са истински синове на Великия дон. Аз, Марс, синът на слугинята Мана, нося и сърцето, и духа на пирата. Константин и Филип са князе, аз убиец! Аз ще бъда ужас и проклятие за Отомания! Законните синове ще използват златото си за дворцов разкош, аз, копелето, ще превърна парите на неговия роб Лазар Шкодер в оръжие срещу агите за вечна слава на името му!“
Марс беше осемнадесетгодишен, когато Лазар Шкодер му каза чий син е, а само преди един месец, през август, беше станал на двадесет и четири, без за миг, денем или нощем, да забрави това. Трите версти, които деляха Скендера от Килия, бяха жалко разстояние за един син, стремящ се да проникне в бита на баща си. Марс ставаше сутрин и на бегом, бързо и леко като елен пробягваше разстоянието, лягаше в тревата и започваше да наблюдава къщата. Първото признание, че е истински син на Вангел дон де мар, Марс получи от вълкодава. Сур го откри още при първото му появяване, помириса го и отпусна глава в скута му. По-късно вълкодавът щеше да залинее, да загуби и слух, и обоняние, но тогава все още нямаше карпатски вълк, годен да се измъкне от смъртната му хватка, и Марс по цели дни скиташе с него из горите. Лежейки като лъв в тревата (преди да знае чий син е), той беше видял сватбата на Константин, раждането на Вангел, пак той откри да се белее в плитчините скелетът на княз Вангел Авалов, той измъкна тленните му останки на пясъка. Докато Сур водеше княгинята на брега, Марс премери своя ръст с неговия. На двадесет и една година той беше постигнал боя на Великия дон, оставаше да постигне величието му. Когато София погреба мъжа си и покани капитаните му в Скендера, Марс се съблече и с гмуркане в зимното море започна да търси коня на княза. Не го намери нито тогава, нито дори седмица по-късно, но продължи да се гмурка. Един ден откри белите му озъбени челюсти сред тревните пасища… Тогава хукна през кленовите гори на Буджак и се прибра в Килия… Той, който не беше виждал живия си баща, беше намерил скелета му и беше единственият виновник днес Вангел дон де мар, наречен Белия дявол, да има свой гроб.