Тържествени камбани посрещнаха Константин в Търговище. Градът честваше възкачването на Василий Лупус на молдовския княжески престол, а през Карпатите маршируваха егерите на император Фердинанд Австрийски, изпратени да укрепят трона на новия владетел. Докато пътуваше към Търговище, Константин беше видял завръщането на керваните бежанци, които Кенан паша беше прогонил към Трансилвания. Два дни му трябваха, за да пресече Прут, и още цяло денонощие, за да пробие тълпите, които настъпваха срещу него… Когато все пак стигна в дома на тъст си, Алика вече я нямаше.
— Брат ти Филип дойде да я вземе, княз — каза Йон Бердяно. — Жена ти тръгна с него.
„Сигурно я е откарал в «Галан»? — помисли той с нарастващо безпокойство. — Ако бяха тръгнали за Скендера, щях да ги срещна по пътя!“
Константин преспа у тъст си, премълча отвличането на Вангел (и Спайдер се беше въздържал от приказки), а на сутринта препусна към Яш. Още цяло денонощие път го деляха от столицата на Василий Лупус. Влезе в града заедно с австрийските планински стрелци. Яш ликуваше, на площад „Галан“ беше запален огромен огън, но освен негъра в къщата нямаше никой.
— Не съм виждал господарката, княз — с угоднически поклони каза Йоан, — нито вашия благороден брат… Никой не ни е посещавал след вашето заминаване.
Константин се изкъпа, спа един час, хапна и отново заби шпорите. Бяха минали девет дена, откакто беше напуснал Скендера, когато отново скочи на плочника в бащината си къща. Завари майка си сама. Нито от наемниците, нито от Лазар, нито от Алика и Спайдер имаше някакво известие.
5
Когато пристигнаха във Виена, Алика изгаряше от треска, бълнуваше, изпадаше в безсъзнание… Гаснеше пред очите му. „Умира!“ — с яд мислеше Спидер. Лицето й се топеше, — скулите изпъкнаха, очите потънаха в ябълките си, дишането й беше по-учестено от галопа на коне или съвсем замираше.
Според плана на града на „Остринг гасе“ се намираше зданието на банка „Братя Бернщайн“. Филип я откри лесно, скочи от каретата и нахлу в халето й.
— Търся господин Бернщайн — на английски извика той, но като видя неразбиране в очите на чиновниците, повтори въпроса на френски. — Кажете на господаря си, че княз Авалов иска да го види незабавно!
Спидер очакваше да се появи дългобрад евреин с боне, когато от офиса излезе елегантен мъж, малко по-възрастен от него, дребен, приветлив и усмихнат.
— Княз Авалов?
— Господин Бернщайн, жена ми умира в каретата! Имам нужда от хотел и от най-добрите лекари на Виена. За колко време можете да ми доставите тази услуга?
— Веднага — променил изражението си, добил сериозна и делова маска, отговори Мориц Бернщайн. — Останете в моя дом, княз, а аз ще изпратя хората си да свикат най-авторитетен консилиум?
— Благодаря! — Филип почувства и облекчение, и симпатия към този бързоумен мъж.
— Тогава да тръгваме? — Мориц повика заместника си, даде му нарежданията си и поведе гостите си. Къщата му беше на гърба на банката, слугите му пренесоха Алика в спалнята, определена за тях. Сара Бернщайн, господарката на дома, се зае с разсъбличането и с ония процедури, които всички жени знаят и към които най-суровите мъже пристъпват плахо.
Прав, с чаша чай в ръце, Спидер гледаше през филистрините на широки прозорци Мориц да настанява Атаман в своята конюшня, да се разплаща с влашките кочияши… Професорите започнаха да пристигат един след друг. Светилата на виенската медицина прекараха повече от час при Алика. Десетина минути след началото на прегледа в салона влезе мъж над петдесетте години, целуна Мориц по двете бузи и почтително застана пред него.