— Екселенц, аз съм Аарон Асса, адвокатът на вашия дом.
Филип му подаде ръка. Идвайки от дивата Молдова, той изведнъж си припомни колко удобен и лесен за живеене може да бъде цивилизованият свят.
— Радвам се да се запозная с вас, господин Асса… Моля, поемете преговорите с професорите. Не съм в състояние да чуя фатална вест!
Четири денонощия по-късно Алика започна да оздравява. Спидер не беше сигурен дали професорите с огромните си хонорари върнаха здравето й, или Сара Бернщайн, която увиваше голото й тяло със студени чаршафи, накиснати в оцет, и ги сменяше горещи и сухи като слама. Когато Алика поиска да яде, Спидер сам й поднесе бульона от говеждо месо. Снаха му лежеше подпряна на възглавници, слаба, жълта и, по дяволите — грозна. Спидер потисна надигащото се отвращение и целуна напуканите й, все още горещи устни.
— Ще живееш, Али — каза той, употребявайки прозвището, което беше чул от баща й. — Смъртта те отмина, макар и неохотно.
— Господ ме наказва! — с ужасени очи промълви Алика, но яде с апетит, поиска още, спа непробудно целия ден, вечеря с апетит, а на сутринта Филип едва се въздържа да не се вмъкне под юргана й. „И в лицето, и в тялото й има някакво сатанинско изкушение!“ — мислеше той, слизайки в гостната, където го чакаха банкерът и адвокатът за делови разговор.
Откакто я отвлече, докато треската я събори, Спидер не слизаше от снаха си. Любеше я в каретата, по влашки и маджарски ханове, докато накрая я простуди до смърт. Сега, заслепен от еротичен бяс, той довършваше първия си акт с полуздравата Алика. Свикнал да „взима“ жената в истинския смисъл на думата, да упражнява волята си над нея, дори силата си, Спидер за първи път разбираше дълбокия смисъл на израза „Тя ми се отдава!“ и с ненаситна алчност приемаше щедростта на тялото й. Алика беше тънка, белокожа и едрогърда жена с алени зърна, които растяха под ласките му като гъби, клокочещи слабини, сякаш прокълнати никога да не познаят пълното задоволяване. Жените, с които беше спал, имаха ерогенни зони по телата си, Алика нямаше неерогенна, те трябваше да бъдат настройвани за любов, извън бяса на любовта Алика беше неприветлива, разстроена, мрачна, дори зла.
— Какво обяснение даде на евреина? — попита тя, когато дишането й се нормализира.
— Казах му, че си моя жена.
— Но той ще разбере истината? Асса познава Константин?
— За него е важно да остана техен клиент — разсеяно отговори Спидер. След дълго мълчание Алика попита:
— Знаят ли, че Вангел е отвлечен?
— Не стана дума за него.
— Но нали те трябва да приведат парите за откупа?
— Не е задължително, но и да го направят, това ще бъде само една банкова операция.
— Не разбирам?
— Златото ще мине от техните ръце в султанската хазна. Не е нужно да знаят, че то ще послужи за откуп.
— Кой ще го направи?
— Или Константин, или свекърва ти.
— И аз никога няма да видя сина си?
Спидер не отговори. Разговорът му с евреите беше на съвсем друга тема. Те бяха обсъждали банковия трансфер на независимия клиент на банка „Братя Бернщайн“ княз Филип Авалов, завинаги отделен от фамилията си. „Едва ли ще ми задават въпроси?“ — мислеше Спидер, готвещ се да им довери тайната си.
— Заминавам за Венеция… Може би ще остана там. Вие ще бъдете мои доверени лица. Не искам никой, дори княгиня Авалова да научи новия ми адрес?
Мориц Бернщайн кимна. Адвокатът вече му беше обяснил какви принуди заставят младия княз да вземе мерки за своето инкогнито.
— Фил?
— Кажи, Али?
— Ненавиждам брат ти… Когато ме пипне, имам чувството, че ме лазят голи охлюви!
— Той е мой брат — разсеяно поднесе апострофа си Филип. Алика не продължи веднага, но все пак продължи.
— По годежа майка ти ме заведе под дъба… Знаеш къде седи? — Спидер кимна. — Тогава ми говори за вас двамата. Каза — Константин е благородник, Филип — княз… Не разбрах разликата. Княгинята помисли, че се преструвам, но все пак даде някакво обяснение. „Константин е рицар, чувствителен, добър, честен. Той ще бъде верен съпруг, любящ баща, великодушен господар… Това са половината от чертите на баща му. Другата половина притежава Филип — потаен, коварен, жесток, егоист в обема на монарха, еротоман и мистик…“
Филип плъзна ръката си по гърдите й. Разговорът му беше и безинтересен, и го намираше безсмислен. Ако той трябваше да описва характера на брат си, би употребил други думи, за себе си също, но в очите на Алика имаше настоятелна молба за отговор.
— Знаеш ли какво научих? — започна той. — Ние имаме трети брат… Отраснал като син на едноръкия…
— Константин знае отдавна. Мъчеше се да го крие от майка ти?