Филип оглеждаше Скендера през главата й.
— Които ние с Константин пренебрегнахме?
— Да, които синовете на великия дон не изпълниха!
— Къде е брат ми?
— В Яш… С жена си и сина им.
— Това можеше да се очаква… — Филип не изглеждаше учуден. — Колко годишно е момчето?
— Близо шестнадесет.
— Вангел?
София кимна.
— Става прекрасно момче, но Алика не го пуска тук…
— Алика? Що за име?
— Румънско. Мрази Скендера. И Константин идва рядко. От есента не е идвал.
— Сега ще дойде — Филип пусна майчините си рамене. — Искам да ям, да се изкъпя и да спя. Три дни никой да не ме безпокои… Нали?
— Да, сине.
Филип погледна с погнуса разклатената походка на Сур.
— Махни тази мърша! Видя ли го пак, ще го застрелям!
София понечи да възрази, но Филип й обърна гръб и с широки крачки тръгна към вътрешността на къщата.
— Не искам никой да знае, че съм се върнал… Дори Константин!
Когато остана сама, София извика Челеби и го прати при Влаха. „Събери капитаните!“ — беше заповедта, която бошнакът трябваше да предаде на северния бряг на езерото. На третия ден по обяд в Скендера щяха да се съберат Сокон Мехия, брат й Лазар, Стефан Котленеца и Константин княз Авалов, първородният й син.
Един ден Белия дявол все пак изплува от дъното на Понт. На петата година, в началото на зимата задуха от Карпатите, вълците виеха цяла нощ, кленът стенеше, комините свиреха като разгонени пуяци. На сутринта замириса на сяра и Сур полудя. София мислеше, че иска да се сдави с вълците, и забрани да го пускат, но после реши, че сярата го души, и разлости портата. Вълкодавът хукна към морето, но няколко секунди по-късно с бесен лай летеше обратно.
— Вълци ни обсаждат — изпъшка Ната. — Като турците царския град!
Не бяха вълци. Сур захапа полата на княгинята и за втори път я поведе там, където беше изчезнал господарят му. На брега белееше гол скелет, чист, запазен, с мощна кост и обеми на мъж, рядкост и за времето, и за географската ширина. София клекна над мъртвеца и внимателно го обърна. На лопатката на лявото рамо все още личеше струпан калос и пукнатина от тежък, раздробяващ удар. Там го беше настигнал черкезки куршум в двора на албанската им къща в Янина. Морето й връщаше Белия дявол, но само Сур беше разпознал миризмата му…
Княжество Молдова все пак започна процес срещу Белия дявол. Повече от година събираха материал и свидетели, потвърждаващи идентичността на княза с Белия дявол, с пиратския капитан Вангел Аваля дон де мар, но накрая ги събраха. Воеводите Карей и Залеу положиха извънредни усилия да извървят мислено пътя на зловещия фантом (все още никой не беше сигурен, че князът е покойник), изпратиха емисари в Житомир, Виница, Ровно, но не постигнаха нищо. Търговците зърнопроизводители не бяха чували нито едно от прозвищата на Белия дявол, още по-малко бяха влизали в личен контакт с някой, който да отговаря на неговото описание. Опитаха и шантаж над банка „Братя Бернщайн“. Всички знаеха, че яшкият клон на банката държи жалка част от капиталите на княза, а да се докопа до сейфовете във Виена алчната ръка на зърнените крале беше безсилна. Усилията на север и на запад не дадоха резултат, но югът им се притече на помощ. Чрез Дивана великият везир Кюпрюлю паша изпрати подробно досие на морския разбойник, адресирано до любимия васал княз Сигизмунд Батори. С чисто азиатско коварство пашата завършваше фермана си: „Мъжете Авалови да понесат ударите на закона, жените, бодливите цветя на порока, да тънат в ужаса на самотата!“
Дворецът започна процес със свидетели от Истанбул, Янина, Корча, но най-страшното свидетелство дойде от Венеция. Срещу всесилния си роднина свидетелствуваше шуреят му Менон Шкодер (прекръстен Скодели), търговец в западащата, но все още величествена венецианска република. Менон обвиняваше в пиратство, в убийства и подриване на истанбулския трон и сътрудниците на Белия дявол Сокон Мехия и собствения си брат, Лазар Шкодер едноръкия.
Сокон взе жена си, опъна ветрилата, излезе от делтата на Дунава и през Проливите тръгна за Франция, но Лазар отказа да се крие и се яви в съда. Председателствуващият кардинал Валерий изправи албанеца пред банката.
— Свидетелю — попита той, — пират ли беше княз Вангел Авалов?
— Какво значи пират?
— Разбойник, човек, който присвоява чуждо имущество за своя изгода?
— Кой на божия свят с възможности да присвои чуждото не го прави? — с въпрос на въпроса отговори Лазар. — Светата църква опитва да присвои моите имоти край Килия.
В залата се чу сподавен кикот, но лицето на кардинала пламна с цвета на апоплексията.