— Богохулствате, Лазар Шкодер! — извика той.
— Не, Ваше светейшество, обяснявам по чужда принуда похвати, които вие и без това знаете.
— По чия принуда? — Елементарната логика беше силно оръжие, обученият софист от опит го знаеше, но дързостта на незначителния чокой го подведе.
— На съда — беше отговорът.
— Принудиха ли ви да се явите тук?
Лазар подпря единствената си ръка на банката.
— Не, Ваше светейшество, но ако не бях се явил, съдът щеше да изтълкува отсъствието ми като самопризнание във вина и да разпореди конфискация на имота ми в полза на Светата църква.
— Значи все пак нещо ви е принудило?
— Не аз го казах, Ваше светейшество — кротко отговори Лазар.
Избухна смях. Валерий стана и слезе при банката.
— Разкажете ми за Вангел Аваля, Белия дявол, Шкодер!
— Княз Авалов! Него ли наричате Белия дявол?
Валерий се усмихна.
— Така го нарича вашият брат Менон.
— Тогава той трябваше да заеме моето място.
Кардиналът започна да губи търпение.
— Шкодер, вие сте свидетел, но до подсъдим разстоянието е твърде късо!
— Като свидетел, Ваше светейшество, мога да ви кажа, че княз Авалов е велик моряк, честен мъж, добър баща, великодушен господар… Като подсъдим ще ви кажа същото, но с други думи!
Валерий едва сдържаше беса си.
— Как щяхте да се изразите като подсъдим, Шкодер?
Лазар отговори без миг на обмисляне:
— Щях да моля на колене почитаемия съд на негово височество княз Батори да не утежнява съдбата ми само защото княз Авалов е голям моряк, господар, баща и останалото, Ваше светейшество!
— И няма да добавите нищо друго?
— О, Ваше светейшество, с дни мога да ви говоря за великодушието на княза!
Побеснял, Валерий изкрещя:
— Махнете този кретен! Да не съм го видял в съда!
— Какво значи кретен, Ваше светейшество? — невъзмутимо попита Лазар Шкодер.
— Круцификс! — кардиналът напусна залата, а Лазар яхна кобилата си и се върна в чифлика.
Пред съда излязоха Карей, Залеу, Мойчан, Бирлад и Сигстул — петимата зърнени крале. Документираха количеството на реколтата, изкупена в Украйна, загубите си от пиратската акция на Белия дявол и поискаха от съда да присъди компенсация. Като главни свидетели зърнените крале посочиха съседите на княза, воеводите Кобадин и Неводари. Тогава от публиката се надигна пълномощникът на Авалови, виенският адвокат Аарон Асса.
— Клетвата на евреин не се счита свещена от християнския съд! — каза Валерий.
— Нямам намерение да се кълна, господин кардинал — ехидно каза Асса. — Явявам се в ролята на защитник. Ако князът е жив и се върна в Яш, ще се закълне от свое име, че всичко, което ще кажа тук, е истина.
— Твоята истина, евреино! — Валерий излъчваше светото презрение, но това видимо не смущаваше адвоката.
— Не, господине, истината на княз Авалов.
— Този пират не е княз!
— Може би не е бил някога — усмихна се Асса. — И вие не сте се родили кардинал?
— Кардинал не, но княз да, жид! — изрева духовникът. — Аз съм Батори!
— Вярно е, господин кардинал, но някъде в миналото един Батори е заслужил тази титла. Случаят с княз Авалов е същият.
— Така ли, за какви заслуги е удостоен с княжеска титла?
— Днес не сме се събрали да коментираме заслугите на княза, а вините му, господине.
Валерий млъкна объркан.
— Да приемем обясненията ви за титлата, тя е без значение, но ще искам да обясните пиратската му дейност!
Лицето на Асса прие смирения вид на притиснат до стената.
— Защо наричате дейността му пиратска, господин кардинал?
— Вие как я наричате?
— Военна, бунтарска, християнска… всякаква, само не пиратска. Княз Авалов е воювал по море с Отомания и ако султанът, главата на световното мюсюлманство, го нарича пират, християните, неговите едноверци, не бива да използват този термин.
— Поучаваш ли ме, евреино?
— Разяснявам едно деяние, видяно през погледа на две антагонистични религии.
— Господи! — Валерий се задушаваше. — Говорител на коя от двете религии сте вие?
— Както благоволихте да забележите, господин кардинал, аз съм евреин, но тук говоря като адвокат на един воин срещу тираничната власт на султана.
— Княз, воин на християнството… Не жалите похвалите за един разбойник, евреино! Седнете! Ще взимате думата само по конкретни обвинения!
Секретарят на съда прочете писмото на Менон. Трети път се наслаждаваха на този пасквил. Кръв, кръв и кръв! „Защо пожали това куче, Вангели?“ — мълвеше София. Менон беше дал воля на омразата, на страха, на унижението си. Тонът беше задъхан от гняв, портретът на Белия дявол изглеждаше чудовищен, дейността му пиратска поради любов към насилието и от сатанинска жажда за кръв. София стана от мястото си и без да иска разрешение, застана пред съда.