— Съдите мъжа ми, позовавайки се на писмото на брат ми, добре, нека аз, съпруга на единия и сестра на другия, ви кажа какво мисля, какво знам и как преценявам всичко това. Не забравяйте, че съм родила двама сина на княз Авалов и ако той наистина е такъв звяр, то бог не може да не е вдъхнал животинското и у наследниците му. Вангел Авалов беше моряк, за да бъде враг на Отомания, войната му продължи и на сушата. Ако князът има грехове, те не са пред вас, вашето княжество и светия кръст. Аз, неговата жена, а може би вдовица, ви забранявам на вас, християнския кардинал, да наричате мъжа ми разбойник само защото треперите от страх пред султана, защото сте васали и угодници мохамедови. Съдете го за зърното, докажете вината му и аз, София Авалова, ще се издължа на зърнените чокои, но ако не докажете вината му, не чернете името му, защото, ей богу, отмъщението ми ще бъде страшно!
Албанката седна, залата се смълча, смълча се и Валерий.
— Знаете ли, княгиньо — все пак каза той. — Заплахите и от жена, а особено срещу служител на Светата църква се тълкуват като престъпление срещу авторитета на държавата!
— Държава! — София се изсмя в лицето на княжеския брат. — Аз познавам света, Светлейши, и знам как изглеждат и държавата, и нейните служители. Няма държава, особено с основание гордееща се с името си, която би предизвикала процес срещу един мъртвец за угода и от страх пред могъщите си съседи. Мъртвите, кардинал Валерий, се явяват на съд единствено пред бога.
София излезе от залата, но думите й унищожиха процеса. Дори Валерий не посмя да съди вместо бога християнски и разпореди отлагане на делото до явяването на подсъдимия.
Албанката се върна в Скендера. Синовете й бяха в безопасност, далече, и под опеката на Джон Дърмънд. Имотът и капитаните също, поне до явяването на Вангел. София обаче не беше се примирила със смъртта на Великия дон. Един ден той щеше да се върне и тогава този срамен процес щеше да пламне отново.
— Влах — каза София. — Приготви корвета. Заминавам за Солун.
Мразеше морето, страхуваше се от бури и изпитваше ужас при спомена за плаването от Киркира до Молдова, но нещастието и мъката я принуждаваха да предприеме това пътуване. Отиваше да търси приятеля на мъжа си Филип Ткон Македонец, единствения човек, който можеше да й даде съвет, и единствения мъж, пред когото би изплакала болката си.
Великият везир Мехмед Кюпрюлю паша беше умрял от циреи, а синът му Ахмед все още не беше стъпил здраво на стремето на държавната власт. Отомания си отдъхвате в междуцарствието и бреговете й гъмжаха от пирати и контрабандисти.
Влаха настани княгинята в генуезкия хан „Свети Франциск Бедния“ и се отправи към манастира „Памакаристос“, чийто игумен беше архонтът Филип Ткон от династията Македонец, бившият претендент за диадемата на василевса. На края на втория месец Филип влезе в хана. Беше облечен като венециански капитан, потънал в зелено кадифе, с барета от черен филц, но с ками и пищови, скрити из многобройните гънки на широките европейски дрехи.
По обратния път на борда се качиха петима мъже, тихи, като че ли занесени, но познавачи на морето и въпреки свирепия си вид, годни да се подчиняват. Бяха врагове на Османска Турция, до един със смъртни присъди и с години търсени от Високата порта. С изключение на негъра Йоан, който София подари за личен страж на снаха си Алика, другите четирима бяха по някакъв особен начин свързани с Великия дон. Бащата на Марин капитан беше участвувал в битката при Лепанто, Наум Белиот беше родом от Битоля, родния град на Белия дявол, а Игнат, макар и от Браила, беше влах, далечен роднина на Иван Калудов Влаха и помнеше Вангел Аваля, когато на първия си набег из България беше отседнал в бащината му къща. Тогава Игнат беше носил вино на масата, както го правеше и до днес на трапезата на първородния му син. Миро Челеби беше бошнак, под давлението на Филип беше приел християнството, престорено и неискрено, разбира се.
— Господарке — каза той. — Познавам лично Вангел дон де мар, но в Богородица те кълна, не питай… Един ден сам ще ти кажа!
Когато акостираха в Скендера, София укри наемниците в имението, облече ги като унгарски пъдари и един по един ги прехвърли в „Галан“. Йоан замина за чифлика на Стефан Котленеца. В ония години негри по християнските земи не се срещаха и вероятността суданецът да остане незабелязан в Яш беше нищожна. Набитото око на албанката бързо разбра, че от Игнат убиец не става. Беше тромав, мек, плах, но Марин капитан, Белиот и Челеби бяха диви като шиптари и идеалните люде за работата, която предстоеше да се свърши в Буджак, новото име на Молдова, натрапено от Високата порта за непоносимо унижение на суетния, но страхлив Сигизмунд.