Пръв мина под ножа вода Карей. В понеделник сутринта, след неделната отпуска прислугата завари истинска касапница. Карей, жена му, двете им дъщери и четирите ловни брака бяха заклани и подредени един до друг в салона на зърнения крал. София отиде на погребението. Яш ръмжеше настръхнал. Убийството беше по османски жестоко, извършено с бързината на пиратски абордаж, но княгинята, горда и строга в своя траур, беше твърде слаба жена за подобна касапница, а мъже около нея вече от години нямаше. Въпреки това вода Сикстул не се въздържа.
— Княгиньо — попита той. — Намериха ли тялото на покойния ви съпруг?
София се усмихна.
— Страхът ви е смешен, вода Мариан, князът не затриваше родове. Това по-скоро прилича на женско отмъщение.
Сикстул се взря в тъмните й безстрастни очи.
— Коя жена може да мрази така горкия Карей?
— Не зная, вода. Представа нямам. Вода Карей имаше славата на сладострастник.
Над Молдова се трупаха тъмни облаци. От запад се задаваха пълчищата на татарския хан Герей, разездите им стигаха до левия бряг ма Днестър, от север полските панове грабеха добитък и въпреки че начело на полско-литовското кралство стоеше Стефан Батори, племенник на Сигизмунд, единствената надежда за защита беше устното обещание за помощ от великия везир Ахмед Кюпрюлю паша. Нещастието на семейство Карей бързо потъна в тревожната неизвестност, София обаче събра наемниците в зимната градина на „Галан“.
— Кучета! — викна албанката. — Ако не уважавате живота, пред смъртта наведете очи, песове крастави! Кого ви пратих да убиете, зверове!
— Ако бяхме пожалили жените, господарке — обади се Марин капитан, — княз Батори щеше да знае, че българи са ударили воеводата.
— Добре, жените сте изклали по принуда, но защо и кучетата?
— Това са гончета, княгиньо. Щяха да доведат потеря в „Галан“.
София мълча дълго. Много кръв щеше да пролее, много още и все чрез ръцете на тия трима наемника.
— Бог да ви убие, вълци! — примирително каза тя. — Това са триста жълтици, поделете ги и чакайте… И ей богу, ще убивате този, за когото ви пратя, иначе дяволите ще ви вземат и тримата!
Десетина дни по-късно вода Николае Кобадин излезе на кон да обходи земите си. Буджак ставаше размирен район, всеки момент чакаха нашествието на татарите. Все по-трудно ставаше набирането на ратаи и сезонни работници и все по-скъпо. Ако успееше да прибере реколтата, а тя обещаваше да бъде урожай, вода Николае щеше да обяви чокоята за продан и да се изсели във Виена, под мощното католическо крило на Хабсбургите. Полско-молдовската титла „воевода“ отговаряше на немското баронство, а с известен рушвет и с помощта на виенското еврейство можеха да се купят земи било в маджарската пуста, било в словашкото поречие на Дунава. Увлечен в размисли, вода Кобадин не забеляза тримата конника, които излязоха от кленовата гора пред Прут, а когато все пак ги видя, вече беше късно. Докато Марин капитан и Челеби подпираха пищовите си в гърдите му, Белиот счупи воеводския врат с един удар на черкезката си сабя…
И вода Кобадин беше погребан в Яш, но смъртта му не направи впечатление. Горите гъмжаха от вълци, а не един подплашен кон бе пребивал господаря си.
Кримското хаганство удари Полша. Синовете на Герей преплуваха Днестър северно от Йедисан и Молдова си отдъхна. Смъртните й врагове се хванаха гуша за гуша. На запад още бушуваше Тридесетгодишната война, Османия воюваше с Венеция за господство в Крит и Средиземно море, така че Яш, макар и временно се почувствува в безопасност. Отново започнаха балове и приеми, възстанови се ловната традиция на княжеството. Една сутрин в Скендера спря затворен фургон с герба на Батори. Князът връщаше окуцелия Диомед със заповед първите десет приплода на персиана да бъдат изпратени в неговите конюшни.
София повика Лазар и Стефан Котленеца. За три от арабските кобили на Белия дявол се грижеше Стефан, четвъртата Вангел беше подарил на брат й. Обградиха Диомед с грижи. Гордостта на жребеца страдаше от разклатената му походка. Стефан уби кафява мечка, отдели маста й, започна да го налага с лапи. До зимата дворецът получи първите кончета. Жребните родиха две кобили и един жребец. Чрез Аурел Абруд София изпрати писмо в двореца. „Жребецът е унизен. Дългът си към Негово височество ще уредя за три-четири години!“
Пролетта мина спокойно. Дворецът чрез наместничеството обяви Кобадин за продан и София го купи. Нивите на бившия чокоят буренясваха и княгинята заповяда на Влаха.