В такива моменти, изправен срещу три чифта свирепи челюсти, младият вълк се спираше внезапно, сядаше на задните си лапи с изопнати предни крака, зинали челюсти и настръхнала козина. Тази бъркотия в началото на глутницата винаги предизвикваше бъркотия и между по-задните вълци. Те нападаха младия вълк и проявяваха раздразнението си, като го хапеха по задните крака и слабините. Той сам си търсеше белята, защото гладът и гневът вървят ръка за ръка; но с безкрайна младежка самоувереност той продължаваше от време на време да повтаря опитите си, макар че те му носеха само неприятности.
Ако имаше храна, ухажването и борбата щяха да се усилят и глутницата щеше да се разпадне. Но сегашното положение на глутницата беше отчаяно. Всички вълци бяха измършавели от продължителното гладуване. Те тичаха по-бавно, отколкото обикновено. Накрая кретаха слабите — най-младите и най-старите. Начело бяха най-силните. Но всички приличаха по-скоро на скелети, отколкото на истински вълци.
Въпреки това с изключение на онези, които понакуцваха, движенията на вълците бяха леки, без усилия. Техните жилави мускули сякаш криеха в себе си неизчерпаема енергия. След всяко свиване и изопване на челичените мускули следваше ново свиване и изопване, после още едно и още едно и така безкрай.
През този ден те пробягаха много мили. Тичаха и през нощта. Развидели се, а те все продължаваха да тичат. Тичаха по повърхността на един свят, който беше заледен и мъртъв. Нищо живо не помръдваше. Само те се движеха в безкрайната пустош. Само те бяха живи и търсеха други живи твари, за да ги изядат и да продължат да живеят.
Прехвърлиха много долини и прекосиха десетина рекички в една низина, преди усилията им да се увенчаят с успех. После попаднаха на елени. Най-напред намериха един едър самец. Ето месо и жива твар, незакриляна от никакви тайнствени пламъци или хвърчащи запалени цепеници! Те познаваха раздвоените копита и разклонените рога и забравиха привичното си търпение и предпазливост. Борбата беше кратка и жестока. Грамадният мъжкар беше нападнат от всички страни. Той разпаряше коремите им и разцепваше черепите им с изкусни удари на големите си копита. Смазваше ги и ги трошеше с големите си рога. Тъпчеше ги в снега под себе си в отчаяната борба. Но участта му беше предрешена и той падна, когато вълчицата жестоко разпра гърлото му, а много други челюсти го разкъсваха още докато се бореше и им нанасяше последните си удари.
Сега имаха достатъчно храна. Еленът тежеше над осемстотин паунда4 — цели двайсет паунда месо за всеки от четиридесетте вълка на глутницата.
Но ако вълците можеха тъй невероятно дълго да гладуват, можеха да поглъщат и невероятни количества храна. Скоро само няколко разпръснати по снега кокала останаха от прекрасното животно, което само преди няколко часа се бореше с глутницата.
Вълците вече можеха да отпочинат и да се наспят. Съвсем сити, младите мъжки вълци започнаха да се зъбят и карат, помежду си и това продължи и през следващите няколко дена, преди да се разпадне глутницата. Гладът свърши. Сега се намираха в местност с много дивеч и въпреки че продължаваха да вървят в глутницата, те ловуваха по-предпазливо, като отбираха и улавяха само бременни женски или някой осакатен мъжкар от еленовите стада, които срещаха по пътя си.
И ето че дойде ден в тая страна на изобилието, когато глутницата се раздели на две и всяка половина тръгна по различен път. Вълчицата с младия водач от лявата И страна и Едноокия от дясната поведе едната половина на глутницата надолу, към реката Маккензи, и като я преминаха, навлязоха в езерната област, на изток. С всеки изминат ден тая половина на глутницата ставаше все по-малобройна. Вълците се отделяха на двойки, мъжки и женски, и напускаха глутницата. Понякога някой самотен вълк биваше прокуден от острите зъби на съперниците си. Накрая останаха само четирима: вълчицата, младият водач, Едноокия и упоритият тригодишен вълк.
По това време вълчицата беше станала рядко свирепа. И тримата й поклонници носеха белези от зъбите й по телата си, но те никога не й отвръщаха по същия начин, никога не се бранеха от нея. Сами извръщаха плещи към острите й зъби и се стараеха да смекчат яростта й с махане на опашка или като забавяха вървежа си. Но колкото и кротко да се отнасяха с нея, те бяха съвсем безпощадни един към друг. Жестокостта на Тригодишния надмина всяка граница. Веднъж той хвана Едноокия откъм страната на сляпото му око и разкъса ухото му на парчета. Макар че остарелият едноок вълк можеше да вижда само на една страна, той се възползува от мъдростта, събрана от многогодишен опит, за да се бори срещу младостта и силата на своя противник. Ослепялото му око и изподрасканата му муцуна показваха как бе набрал тоя свой опит. Той бе останал жив след толкова много битки, че сега дори за момент не се поколеба как да постъпи.