Минута по-късно той пак остави майка си и тръгна да скита. Нейната тояга беше привързана към кол, забит в земята, и тя не можеше да го последва. Едно още неотрасло кученце — малко по-едро и по-възрастно от него — се приближаваше бавно, с надута и предизвикателна важност. Името на това пале; както разбра по-късно, беше Лип-лип. То беше придобило известен опит в борбата с други кученца и беше станало същински побойник.
Лип-лип беше от една порода с Белия зъб и съвсем не изглеждаше опасен, тъй като беше още малък; затова и Белия зъб се приготви да го посрещне дружелюбно. Но когато походката на палето стана твърда, а устните му се свиха и оголиха зъбите, Белия зъб също напрегна мускули и на свой ред показа зъбите си. Започнаха предпазливо да се дебнат в полукръг с ръмжене и настръхнала козина. Това трая няколко минути и се понрави на Белия зъб, който считаше дебненето за някаква игра. Изведнъж Лип-лип се хвърли връз него с удивителна бързина, захапа го и веднага отскочи назад, Кучето го захапа точно по рамото с незаздравялата още рана, отворена дълбоко, почти до самата кост. Белия зъб зави от болка и изненада, но още в следния миг се нахвърли яростно върху Лип-лип и започна да го хапе ядно, със злоба.
Но Лип-лип беше прекарал дните си в бивак и беше участвал в много борби с други малки кучета. Три пъти, четири пъти, шест пъти неговите малки остри зъби се впиха в тялото на незнайния гост, докато накрая Белия зъб побягна с позорно скимтене към майка си, за да търси защита от нея. Това беше първата от многото борби, които той щеше да води с Лип-лип, защото от самото начало те бяха врагове, родени врагове, с нрав, който водеше неизбежно към нови, вечно повтарящи се сблъсквания.
Киче нежно облиза Белия зъб и се опита да му внуши да не се отделя от нея. Но неговото любопитство не познаваше граници и само след няколко минути той тръгна отново да разучава лагера. Натъкна се на едно от животните хора, а именно Сивия бобър, който беше седнал на земята с подвити колене и вършеше нещо с пръчките и сухия мъх, натрупани пред него. Белия зъб се приближи до човека и започна да го наблюдава. Сивия бобър издаваше някакви звуци с устата си и понеже Белия зъб не ги считаше за враждебни, пристъпи още по-близо до човека.
Жени и деца донасяха пръчки и клони на Сивия бобър. Явно беше, че тук се вършеше нещо важно. Белия зъб се приближи толкова, че дори докосна с нос коляното на Сивия бобър; тъй любопитен беше той, че вече беше забравил, че Сивия бобър е един от страшните животни хора. Изведнъж забеляза, че нещо страшно, прилично на мъгла, се издига от пръчките и мъха изпод ръцете на Сивия бобър. После нещо живо се появи между самите пръчки. То се виеше и въртеше, а цветът му беше като цвета на слънцето в небето. Белия зъб не знаеше нищо за огъня. Но той го привличаше, както го привличаше светлината при входа на пещерата в ранното му детство. Той пропълзя няколко стъпки, които го деляха от пламъка, после чу как Сивия бобър се смее над главата му и разбра, че тия звуци съвсем не бяха враждебни. След това опря нос в пламъка и изплези език, за да го лизне.
За един кратък миг Белия зъб се вкамени. Страшното неизвестно се беше скрило между пръчките и мъха и го клъвна свирепо по носа. Той бързо отскочи назад и писна неудържимо от страх и изненада. Дочула писъците му, Киче се хвърли с ръмжене напред, до края на тоягата, и там се мяташе и беснееше ужасно, защото не можеше да му се притече на помощ. В същото време Сивия бобър се смееше гръмко, пляскаше с ръце по бедрата си и разправяше случката на хората край него, докато всички в бивака започнаха да се смеят гръмогласно, а Белия зъб седеше на задните си лапи и квичеше неспирно — дребно, жалко и изоставено мъниче сред животните хора.
Той не беше усещал такава силна болка досега. Носът и езикът му бяха обгорени от живото нещо с цвета на слънцето, което беше изникнало изпод ръцете на Сивия бобър. Скимтеше и квичеше неспирно и всеки негов вой предизвикваше нов гръмовен смях у животните хора. Опита се да облекчи с езика си болките на носа, но езикът беше обгорен и допирът на двете болни места усили болката. Започна да скимти още по-силно и по-безпомощно от преди.