Белия зъб беше виждал кучетата във впряг и затова не се възпротиви, когато и на неговата шия поставиха за първи път хамут, здраво натъпкан с мъх. Два ремъка го свързваха с друг ремък, който опасваше гърдите и гърба му. Именно към тоя ремък беше привързано дългото въже, което теглеше шейната.
Седем млади кучета образуваха впряга. Всички бяха родени преди девет-десет месеца. Само Белия зъб беше на осем месеца. Всяко куче беше привързано към шейната с отделно въже. Нямаше две въжета еднакво дълги, а разликата в дължината на които и да е две въжета беше поне колкото дължината на едно куче. Всяко въже беше завързано за една халка в предната част на шейната. Самата шейна Нямаше плъзгачи и представляваше най-обикновено возило от прави брястови кори, извити в предния си край, за да не затъва шейната в снега. Това нейно устройство позволяваше тежестта на товара, а и на самата шейна да се разпредели върху по-голяма снежна площ, което улесняваше движението при тоя ситнозърнест и мек сняг. Съблюдавайки същия принцип за възможно най-равномерното разпределение на тежестта, кучетата бяха завързани така, че въжетата им изхождаха като ветрило от носа на шейната, вследствие на което нито едно от тях не можеше да върви по дирите на друго куче от впряга.
Това ветрилообразно впрягане на кучетата имаше и друго предимство. Понеже въжетата не бяха еднакво дълги, те не позволяваха на по-задните кучета да нападат онези, които тичаха пред тях. Ако някое куче искаше да нападне друго куче от впряга, то можеше да се извърне само към куче с по-късо въже; но тогава се намираше лице с лице не само с нападнатото куче, а трябваше да срещне и дългия камшик на водача на впряга. Но най-голямото предимство на ветрилообразното разпределение на кучетата във впряга се криеше в това, че кучето, което би пожелало да нападне друго куче пред него, трябваше да тегли шейната с удвоена сила, а колкото по-бързо вървеше шейната, толкова по-лесно беше за нападнатото куче да побегне напред. По тоя начин никое от задните кучета никога не можеше да настигне и да се изравни с някое от предните кучета. Колкото по-бързо тичаше разгневеното куче, толкова по-бързо тичаше и преследваното, тъй че в края на краищата всички кучета от впряга тичаха по-бързо. Благодарение на това шейната се движеше много по-бързо, а чрез тая забулена хитрост човекът проявяваше властта си над животните.
Мит-сах приличаше на баща си и притежаваше много от неговата мъдрост и съобразителност. Той беше забелязал отдавна, че Лип-лип често напада Белия зъб. По онова време обаче Лип-лип принадлежеше на друг господар и Мит-сах само нарядко се осмеляваше да хвърли скришом някой и друг камък по него. Но сега Лип-лип беше негово куче и той си отмъсти за миналите пакости на кучето, като го привърза към най-дългото въже. По тоя начин Лип-лип стана водач на впряга и това на пръв поглед беше чест за него, а всъщност съвсем го лиши от почест, понеже вместо сам да тормози впряга и да властвува над него, той беше намразен от всички останали кучета, които започнаха да го преследват.
Понеже Лип-лип беше привързан към най-дългото въже и тичаше начело на впряга, всички останали кучета го виждаха винаги пред себе си. Но те виждаха само рунтавата му опашка и задните му крака, а тая гледка съвсем не беше тъй страшна като острите му бели зъби и настръхналата козина. Освен това, като го виждаха да бяга пред тях, мислеха, както мислят всички кучета въобще, че той се опитва да побегне от тях, и затова те тичаха да го догонят.
Още щом тръгна шейната, всички кучета от впряга се спуснаха да гонят Лип-лип и гонитбата продължи през целия ден. Отначало той често се извръщаше към преследвачите си, готов да се нахвърли гневно върху тях, за да защити достойнството си, но в такива моменти Мит-сах го жилваше по муцуната с трийсетфутовия си камшик, направен от тънките черва на северен елен, и го принуждаваше да обърне гръб и отново да заприпка напред. Лип-лип имаше достатъчно смелост да се справи с кучетата, но не можеше да се справи с камшика и не му оставаше друго, освен да изопне дългото въже и да тича бързо, за да държи задните си крака далеч от зъбите на кучетата.