В това време всичко скотско, което се таеше в Красавеца Смит, нахлу в главата му и надделя над малкото здрав разум, който имаше в него. Когато забеляза, че очите на Белия зъб започват да се изцъклят, той се убеди окончателно, че борбата е загубена. Тогава го хвана бяс. Нахвърли се върху Белия зъб и го зарита жестоко. Зрителите започнаха да го освиркват и да крещят в знак на протест, но това беше всичко. И докато ставаше всичко това, е Красавеца Смит продължаваше да рита Белия зъб, тълпата изведнъж се раздвижи. Високият млад човек си пробиваше път между хората, като ги блъскаше най-безцеремонно и грубо с лакти наляво и надясно. Когато се промъкна до мястото на боя. Красавеца Смит тъкмо се готвеше да ритне отново Белия зъб. Цялата тежест на тялото му беше легнала само върху единия му крак — едно положение на неустойчиво равновесие — и точно в тоя момент юмрукът на непознатия се стовари с все сила право в лицето му. Тогава и другият крак на Красавеца Смит се откъсна от земята, а тялото му сякаш литна във въздуха; той се преобърна и тупна в снега. Непознатият се обърна към тълпата.
— Негодници! — извика той. — Зверове!
Беше страшно разгневен, но гневът му беше основателен. Сивите му очи хвърляха мълнии с металически стоманен блясък, когато гледаше тълпата. Красавеца Смит се изправи на нозе и подсмърчайки, тръгна боязливо към непознатия. Човекът не схвана намеренията му. Той не знаеше какъв отвратителен страхопъзльо беше другият и помисли, че идва да се бие с него.
— Животно! — викна той, стовари още един юмрук в лицето на Красавеца Смит и го събори на земята.
Красавеца Смит реши, че снегът е най-безопасното място за него, и остана да лежи там, където беше паднал, без да се опита да стане.
— Хайде, Мат, помогни ми! — викна непознатият към водача на впряга, който го беше последвал до мястото на боя.
Те се наведоха над кучетата. Мат хвана Белия зъб, готов да го дръпне назад, щом челюстите на Черокий се поразтворят. По-младият от двамата се опита да стори това, като хвана с ръце челюстите на булдога и започна да ги дърпа, но напразно. Докато теглеше и дърпаше, той не преставаше да повтаря задъхано:
— Зверове!
Тълпата започна да се вълнува и някои от зрителите негодуваха, че провалят развлечението им, но те бяха заставени да млъкнат, когато непознатият повдигна глава и се вгледа в тях.
— Проклети зверове! — викна той и пак се залови за работа.
— Няма смисъл, господин Скот. Не можете да ги разтворите така — каза Мат накрая.
Те се изправиха и се вгледаха в плътно вкопчаните кучета.
— Не тече много кръв — каза Мат. — Още не се е добрал до гърлото му.
— Но той може скоро ще стигне дотам — отвърна Скот.
— Видя ли? Захапа го по-нагоре!
Тревогата и опасенията на младия човек за живота на Белия зъб растяха. Той стовари с все сила няколко юмрука по главата на Черокий, но това не накара булдога да разтвори челюсти. Черокий поклати късата си опашка, сякаш да покаже, че разбира значението на ударите, но че се чувствува в правото си и изпълнява дълга си, като стиска гърлото.
— Няма ли някой от вас да помогне! — викна отчаяно Скот към тълпата.
Никой не искаше да помогне. Напротив, тълпата започна да му се подиграва и да го обсипва с иронични съвети.
— Трябва да намерите някакъв лост — каза Мат.
Другият посегна към кобура, закачен на хълбока му, извади револвера си и се опита да провре дулото между челюстите на булдога. Тикаше го навътре с все сила; можеше ясно да се чуе как стоманата стърже стиснатите зъби. И двамата стояха на колене, наведени над кучетата. Тим Кийнън влезе в арената. Той спря до Скот, бутна го по рамото и каза заплашително:
— Не трошете зъбите му, непознати господине!
— Тогава ще строша врата му — отвърна Скот и продължи да пъха и тика дулото на револвера.
— Казах вече — не трошете зъбите му! — повтори картоиграчът още по-заплашително отпреди.
Ако Тим Кийнън се надяваше да сплаши непознатия с тия думи, сметката му излезе крива. Без да прекъсва работата си, Скот го погледна хладно и запита:
— Твое ли е кучето? Картоиграчът процеди нещо през зъби.
— Тогава ела тук и разтвори челюстите му!
— Е добре, непознати господине — отвърна другият предизвикателно с провлачен глас. — Трябва да ви кажа, че това не е толкова просто, колкото изглежда. Отде да знам какво трябва да се направи?
— Тогава махай се оттука! — последва отговор. — И не ме залисвай! Зает съм!