Тим Кийнън продължаваше да стои наведен над него, но младият човек вече не му обърна внимание. Той беше успял да пъхне дулото на револвера от едната страна на челюстите и сега се мъчеше да го провре и от другата. Когато най-после успя да стори това, той започна да натиска револвера внимателно и предпазливо, разтваряйки малко по малко челюстите на булдога, а в това време Мат постепенно освобождаваше изранената шия на Белия зъб.
— Стой тук да прибереш кучето си! — заповяда Скот на собственика на Черокий с глас, който не търпеше възражение.
Картоиграчът се наведе покорно и здраво хвана Черокий.
— Хайде! — предупреди го Скот и направи последно усилие.
Кучетата бяха разделени, но булдогът продължаваше упорито да се съпротивява.
— Махни го оттук! — заповяда Скот и Тим Кийнън повлече Черокий назад към тълпата.
Белия зъб направи няколко безуспешни опита да се изправи. Веднъж успя да се закрепи на нозете си, но те бяха твърде слаби да го поддържат и той бавно се олюля и падна отново в снега. Очите му бяха полузатворени и гледаха като стъклени. Челюстите му бяха разтворени и омекналият му език висеше безпомощно. С една дума, имаше вид на полуудушено куче. Мат го погледна.
— Вече бере душа — каза той, — но още диша. Красавеца Смит, който се беше изправил на краката си, дойде да види Белия зъб.
— Мат, колко струва едно добро впрегатно куче? — запита Скот.
Водачът на кучешкия впряг, който беше още на колене, наведен над Белия зъб, се замисли за миг.
— Триста долара — отвърна той.
— А колко струва едно тъй изпоядено куче като това? — запита Скот и бутна с крак Белия зъб.
— Наполовина — отсече водачът на впряга. Скот се обърна към Красавеца Смит.
— Чу ли, господин звяр? Ще взема кучето ти и ще ти платя за него 150 долара.
Той отвори портфейла си и преброи банкнотите. Красавеца Смит сви ръце зад гърба си и отказа да вземе предложените му пари.
— Не го продавам — каза той.
— Ще го продадеш като нищо — уверено рече другият, — защото аз го купувам. Ето парите ти! Кучето е мое!
Като продължаваше да държи ръцете си отзад, Красавеца Смит тръгна заднишком. Скот се спусна към него и замахна с юмрук. Красавеца Смит наведе глава, очаквайки удар.
— Държа за правата си! — хленчеше той.
— Ти загуби правото да притежаваш това куче — отвърна Скот. — Ще вземеш ли парите, или ще трябва пак да те ударя.
— Добре — отвърна изплашено Красавеца Смит. — Вземам парите, но протестирам — добави той. — Кучето няма цена. Не съм съгласен да ме ограбвате. Човек все пак има права!
— Правилно — отговори Скот, като му наброи парите. — Всеки човек има известни права, но ти не си човек. Ти си звяр.
— Почакайте да се върна в Доусън — закани се Красавеца Смит, — ще ви дам под съд!
— Само да си обелил зъб, когато стигнеш в Доусън, и ще накарам да те изгонят от града! Разбра ли?
Красавеца Смит изръмжа нещо в отговор.
— Разбра ли? — викна другият с внезапен изблик на гняв.
— Да — промърмори Красавеца Смит, като се отдръпваше назад.
— Какво да?
— Да, сър! — изръмжа Красавеца Смит.
— Внимавайте! Ще ви ухапе! — викна някой и всички прихнаха в смях.
Скот остави Красавеца Смит и се върна да помогне на водача на впряга, който продължаваше да се занимава с Белия зъб.
Едни от зрителите вече си тръгваха, други се събираха на малки групи, гледаха и разговаряха. Тим Кийнън се приближи към една от групите.
— Кой е тоя хубавец? — запита той.
— Уийдън Скот — отвърна някой.
— А що за птица е тоя Уийдън Скот? — запита картоиграчът.
— О, един от най-вещите минни експерти. Близък е с всички големци. Ако не искаш сам да си търсиш белята, хич не го закачай. Помни ми думата. Той ляга и става с големците. А комисарят на златните мини е негов пръв приятел.
— И аз мислех, че ще да е някоя голяма клечка! — от върна картоиграчът. — Затова не разчистих сметките си с него още отначало.
Пета глава
НЕУКРОТИМИЯТ
— Няма надежда — призна Уийдън Скот.
Той седна на прага на хижата си и се вгледа продължително във водача на впряга, който вместо отговор сви рамене също така безнадеждно.
И двамата погледнаха към Белия зъб. Настръхнал, побеснял от ярост и без да престава да ръмжи, той беше изопнал веригата си, опитвайки се да се добере до кучетата от впряга. Те бяха получили не един урок чрез тоягата на Мат и вече знаеха, че не трябва да закачат Белия зъб. Сега дори лежаха спокойно на известно разстояние, сякаш бяха забравили за неговото съществуване.
— Вълк е и не може да се опитоми — забеляза Уийдън Скот.