В неговия досегашен живот нямаше място за много от нещата, които вършеше в момента. Впрочем миналият му живот представляваше пълна противоположност на всичко, което възприемаше сега. Накратко казано, като се има всичко предвид, той трябваше да извърши коренен прелом в живота, навиците и разбиранията си — далеч по-всеобхватен прелом от онзи, който беше настъпил в него по времето, когато доброволно напусна Дивата пустиня и се постави под властта на Сивия бобър. Тогава той беше още неукрепнало мъниче, без оформен нрав, напълно податлив към влиянието на средата. Сега положението беше съвсем друго. Средата беше оставила неизличим отпечатък върху нрава му. Тя го беше загрубяла и превърнала във вълк боец, жесток и неумолим, който не обичаше никого и когото никой не обичаше. Да извърши тоя прелом сега значеше да се промени изцяло, и то в една възраст, когато му липсваше младежката гъвкавост, когато тялото му беше загрубяло, когато основата и вътъкът, от които беше изтъркан, го бяха превърнали в твърда, неподдаваща се материя, когато духът му беше станал твърд като стомана, а инстинктите и дългогодишният му опит бяха изкристализирали в точно определени правила, вкусове и желания.
И ето в този нов прелом пак околната среда започна да въздействува и да го променя, като смекчаваше онези негови черти, които бяха загрубели, и им придаваше нова, хубава форма. Сега влиянието на околната среда се проявяваше чрез Уийдън Скот. Той проникна дълбоко, до самите корени на неговата природа, и съумя с нежност да докосне жизнени сили, които отдавна чезнеха в него и бяха почти загинали. Една от тия сили беше любовта. Тя измести влечението — най-висшето чувство, което Белия зъб беше изпитвал дотогава при общуването си с хората.
Но тая любов не дойде изведнъж. Тя започна с влечението и от него бавно се разрасна и разви любовта. Макар че Белия зъб не беше вързан, той не избяга, защото обичаше новия бог. Това беше далече за предпочитане пред живота в клетката на Красавеца Смит, а освен това необходимо му беше да има някакъв бог. Самата му природа търсеше властта на човека. Печатът на неговата зависимост от човека беше сложен върху него още в онзи далечен ден, когато напусна Дивата пустиня и пропълзя в краката на Сивия бобър, за да получи очаквания бой. Тоя печат беше сложен за втори път върху него, и то съвсем неизличимо при повторното му бягство от Дивата пустиня, след края на продължителния глад, когато се върна в селището на Сивия бобър, в което пак имаше риба.
И тъй Белия зъб не побягна, понеже имаше нужда от бог и предпочиташе Уийдън Скот пред Красавеца Смит. В знак на вярност към него той пое грижата да пази имуществото му. Бродеше около хижата, когато кучетата от впряга спяха, и първият човек, който потърсеше господаря му през нощта, трябваше да се брани с тояга, докато сам Уийдън Скот дойдеше да го освободи. Но Белия зъб скоро се научи да разпознава крадците от честните хора и да преценява походката и поведението на едните и на другите. Той не закачаше хората, които стъпваха смело и вървяха право към вратата на хижата, макар че ги наблюдаваше внимателно, докато вратата се отвореше и господарят му ги приемеше. Но след човек, който вървеше тихичко, по околните пътеки и се оглеждаше предпазливо встрани, страхувайки се да не бъде забелязан, Белия зъб не пропущаше да иде чак до вратата — такъв човек си отиваше внезапно, бързо и позорно.
Уийдън Скот си беше поставил за задача да превъзпита Белия зъб, или по-право, да изкупи вината на хората за злото, което бяха направили на Белия зъб. За него това беше въпрос на съвест и на чест. Той считаше, че злото, сторено на Белия зъб, е един неизплатен дълг от страна на хората, който трябва да бъде изплатен. Затова полагаше особени грижи да бъде изключително внимателен към досегашния вълк борец — ден не минаваше да не го гали и милва, и то доста продължително.
Отначало Белия зъб се отнасяше недоверчиво и враждебно към тези ласки, но скоро те започнаха да му се нравят. Не можеше да преодолее само едно нещо — ръмженето си. Ръмжеше от началото до края на галенето. Но в ръмженето му се появи една нова нотка. Който не го познаваше отдавна не би могъл да долови тая нова нотка и би счел ръмженето му като проява на страшна свирепост, която действуваше на нервите и смразяваше кръвта. Но гърлото на Белия зъб беше загрубяло от често свирепо ръмжене в продължение на много години, още от деня, когато изръмжа за първи път в леговището като малко, сърдито вълче, и сега той не можеше да смекчи звуците, за да изрази доволство от милувката. Но слухът и сърцето на Уийдън Скот бяха достатъчно чувствителни и долавяха новата нотка в ръмженето му, макар че тя заглъхваше в свирепите звуци, които клокочеха в гърлото на Белия зъб. Тая нова нотка представляваше далечен намек за удоволствието, което изпитваше, когато го галеха, и само ушите на Уийдън Скот можеха да я схванат.