Когато стигна до къщата, той изведнъж налетя на файтона. Той беше спрял пред входната площадка и господарят му тъкмо слизаше. И както тичаше с всички сили, Белия зъб усети, че някой го напада отстрани. Едно ловджийско куче се беше втурнало към него. Белия зъб се опита да се спре и посрещне нападателя, но кучето вече го настигаше, а той самият тичаше много бързо. Ловджийското куче го блъсна в хълбока и понеже устремът на Белия зъб беше много голям, а и нападението съвсем неочаквано, той беше съборен и се търкулна на земята. Изправи се на крака само миг след това — зловещо настръхнал, с прилепнали назад уши, разкривени устни и смръщен нос, а зъбите му щракаха във въздуха и за малко не се впиха в нежното гърло на кучето.
Господарят вече тичаше към тях, но беше още твърде далече. Не друг, а кучката Коли спаси живота на ловджийското куче. Тя пристигна тъкмо в момента, когато Белия зъб се готвеше да скочи и впие смъртоносните си зъби в гърлото на кучето. Коли пристигна като вихър — тя беше надхитрена и надмината при тичането, а освен това и най-безцеремонно търкулната на земята и сега тръпнеше от обида, справедлив гняв и инстинктивна омраза към тоя убиец, дошъл направо от Дивата пустиня. Тя се хвърли под прав ъгъл към Белия зъб тъкмо в момента, когато той се готвеше да скочи и пак беше съборен и търкулнат на земята.
Господарят пристигна и веднага сграбчи с ръка Белия зъб, а в това време бащата пропъди другите две кучета.
— Ей че радушно посрещане за бедния самотен вълк, пристигнал направо от Арктика — забеляза господарят, а в туй време Белия зъб се успокои под неговата галеща ръка. — През целия му живот са го виждали само веднъж да се търкулне на земята, а тук вече два пъти го премятат в половин минута.
Колата беше отминала; други непознати богове излязоха от къщата. Някои от тях стояха почтително настрана, но две жени извършиха предишното враждебно действие — те сграбчиха господаря през врата. Но Белия зъб вече започваше да се примирява с това деяние. То не представляваше опасност за господаря, а и звуците, които боговете издаваха при това действие, изобщо не съдържаха някаква заплаха. Боговете се опитаха да любезничат и с Белия зъб, но той ги отпъди с предупредително ръмжене, а и господарят ги възпря с няколко думи. В такива моменти Белия зъб се гушеше в краката на господаря, а той го милваше успокоително по главата.
— Дик, лягай веднага! — заповяда на ловджийското куче един от боговете.
Кучето веднага се изкачи по стълбището и легна до са мата входна врата, но не сваляше поглед от неканения гост и продължаваше да ръмжи. Една от жените се беше заела с Коли — беше обвила с ръце шията на кучката и не преставаше да я милва, но Коли беше крайно раздразнена и неспокойна. Тя скимтеше и потръпваше от възмущение поради присъствието на вълка, напълно уверена, че боговете грешат, като го пускат в имението.
Всички богове тръгнаха нагоре по стълбището, за да влязат в къщата. Белия зъб вървеше по петите на господаря си. Дик, който лежеше край вратата, започна да ръмжи, а Белия зъб настръхна и отвърна с ръмжене от стълбището.
— Приберете Коли и нека тия двамата да се преборят — предложи бащата на Скот. — След това ще станат добри приятели.
— Да, но за да докаже приятелството си, Белия зъб ще трябва да върви начело на опечалените, когато погребваме Дик — шеговито отвърна Уийдън Скот.
Старият Скот погледна с недоумение най-напред Белия зъб, после Дик и накрая сина си:
— Искаш да кажеш, че… Уийдън кимна с глава и каза:
— Точно това! Той ще прати Дик на оня свят за една, най-много за две минути.
След това се обърна към Белия зъб и рече:
— Хайде, вълчо. Не Дик, а ти трябва да влезеш в къщи. Белия зъб се изкачи по стъпалата и мина през верандата с вдървени крака и щръкнала опашка, без да откъсва поглед от Дик, който би могъл да го нападне откъм гърба, а в същото време беше готов да посрещне и най-жестокото нападение от страна на страшното неизвестно, което можеше да се спусне срещу него от къщата. Но нищо страшно не се спусна срещу него, а когато влезе вътре, той се огледа внимателно на всички страни, за да види дали няма някаква опасност. След това се изтегна в краката на господаря си и заръмжа от удоволствие, но не преставаше да следи всичко, което се вършеше около него, готов всеки миг да скочи на крака и да се бори на живот и смърт със страховитите неща, които сигурно се спотайваха под съмнителния покрив на тоя дом.