Господарят често яздеше на кон и едно от главните задължения на Белия зъб беше да го придружава при ездата. Когато бяха в Севера, той беше доказал верността си, като прие да тегли шейната на господаря. Но в южните земи нямаше шейна, а и кучетата не носеха товари на гръб и той намери друг начин да изрази предаността си — тичаше край коня на своя господар. И най-продължителната езда не беше в състояние да го умори. Той тичаше с походката на вълк — гладко, неуморно, без усилие, — а след петдесет мили препускане пак изпреварваше коня и пристигаше бодър в имението.
Тия дълги разходки дадоха възможност на Белия зъб да научи още един начин за изразяване на чувствата си — забележителен с това, че той се възползува от него само два пъти през целия си живот. Първият от тези два случая беше, когато господарят се опитваше да приучи един сприхав чистокръвен кон да стои мирно, докато ездачът отваря и затваря някоя врата, без да трябва да слиза от коня. Неколкократно се опитваше да доведе коня до оградата и да затвори вратата, но всеки път животното се плашеше, теглеше се назад и побягваше. Конят ставаше все по-неспокоен и нервен. Когато се възправяше на задните си крака, господарят го пришпорваше и заставяше да свали предните, но тогава конят започваше да рита със задните крака. Белия зъб следеше опитите с нарастващо безпокойство, но накрая изгуби търпение, рипна пред коня и излая свирепо в знак на предупреждение.
Макар че той често се опитваше да лае след тая случка, а и господарят го поощряваше да стори това, само веднъж му се удаде да излае, и то в отсъствието на Уийдън Скот. Едно лудо препускане в галоп по ливадите, внезапната поява на един див заек изпод краката на коня, рязкото извръщане на животното, което се спъна и строполи на земята, а господарят си счупи крака — ето причината за този втори лай на Белия зъб. Той се хвърли с ярост към шията на виновния кон, но гласът на господаря го възпря.
— В къщи! Бързо в къщи! — заповяда Уийдън Скот, когато разбра каква беда го беше сполетяла.
Белия зъб не беше склонен да го остави сам. Господарят помисли да напише една бележка, но не намери хартия и молив в джобовете си. Тогава повторно заповяда на Белия зъб да се върне в къщи, а животното го погледна и тръгна нататък, но веднага се върна и почна тихо да скимти. Сега вече господарят му заговори кротко и настойчиво, а той наостри уши и цял се превърна в слух.
— Точно така, приятелю! Нужно е само да изтичаш до в къщи — казваше Уийдън Скот. — Иди у дома и им кажи какво ми се случи. Хайде, вълчо, тичай в къщи, право в къщи. Беж да те няма!
Белия зъб знаеше какво значи „в къщи“ и макар да не разбираше другите слова на господаря, все пак схвана, че той искаше от него да отиде в къщи. Обърна се и тръгна неохотно нататък, но скоро спря нерешително, изви глава и погледна назад.
— Хайде в къщи! — викна господарят. Този път Белия зъб се подчини.
Когато пристигна в имението, всички членове на семейството се бяха събрали на верандата и се радваха на привечерната прохлада. Той се вмъкна при тях, задъхан и страшно прашен.
— Уийдън трябва да се е върнал — каза майката на Уийдън.
Децата се зарадваха, че Белия зъб е пристигнал и припнаха да го посрещнат. Той се изплъзна от ръцете им и тръгна по верандата, но попадна между един люлеещ се стол и оградата на самата веранда и те му преградиха пътя. Той изръмжа и се опита да мине насила между тях. Разтревожена, майката на децата не сваляше поглед от рожбите си и рече:
— Винаги седя на тръни, когато го гледам да се върти около децата. Все ме е страх, че някой ден ще ги нападне най-неочаквано.
Белия зъб изръмжа свирепо и отскочи от ъгъла, но събори и двете деца на земята. Майка им ги повика при себе си и започна да ги успокоява, но им заръча занапред да не закачат Белия зъб.
— Вълкът си остава вълк! — забеляза съдията Скот. — Не може да му се вярва.
— Но той не е чист вълк! — каза Бети, застъпвайки се за Белия зъб в отсъствието на брат си.
— Ти говориш така, понеже се осланяш на думите на Уийдън — отвърна съдията, — но той само предполага, че в жилите на Белия зъб тече и малко кучешка кръв. Работата е там, че той не е напълно уверен в това. Колкото за външността му.
Той не довърши мисълта си, понеже Белия зъб застана пред него и започна свирепо да ръмжи.