— Марш! Хайде, лягай тук! — заповяда старият съдия. Тогава Белия зъб отиде при жената на добрия господар, захапа роклята й и започна да я тегли към себе си. Платът се раздра, а жената изпищя от уплаха. Сега вече всички погледи се насочиха към него. Той престана да ръмжи и застана с вдигната към тях глава, гледайки ги в очите. Гърчове пролазиха по гърлото му, но той не издаде никакъв звук, а тялото му просто се тресеше от напрежение, в напразен опит да изрази и предаде онова, което всячески напираше навън.
— Дано да не е побеснял! — каза майката на Уийдън Скот. — Вече на няколко пъти казвам на Уийдън, че никое животно от Арктика не може да понася тукашния топъл климат.
— Сякаш се опитва да каже нещо! — забеляза Бети. В тоя момент Белия зъб проговори: изведнъж залая силно и продължително.
— Нещо се е случило с Уийдън! — каза решително жената на Уийдън Скот.
Всички бързо скочиха от местата си, а Белия зъб припна надолу по стъпалата ч поглеждаше от време на време назад, за да ги накара да го последват. За втори и последен път в живота си той излая и успя да ги накара да го разберат.
След тая случка всички обитатели на Сиера Виста започнаха да се отнасят още по-добре с Белия зъб. Самият коняр, чиято ръка беше разкъсал със зъбите си, трябваше да признае, че той е умно куче, дори и да е вълк. Съдията Скот още поддържаше предишното си мнение и отегчаваше всички с разни доказателства и примери, които извличаше от енциклопедиите и някакви трудове по естествена история.
Дните идваха и си отиваха, а долината на Санта Клара продължаваше да се къпе в топлите слънчеви лъчи. Но когато дните започнаха да стават по-къси и Белия зъб започна втората си зима в тия южни земи, той направи едно странно откритие: зъбите на Коли не хапеха тъй болезнено, както преди. Тя го хапеше и сега, но някак си игриво и нежно, без да му причинява болка. Белия зъб забрави неприятностите, с които беше тровила живота му. Сега, когато подскачаше игриво край него, той също започна да отвръща на закачките й, но тъй тържествено и важно, че будеше смях у всички.
Веднъж тя го увлече в дълга гонитба отвъд ливадите, до самата гора. Същия следобед господарят трябваше да отиде на езда и Белия зъб знаеше това. Конят беше оседлан и чакаше пред вратата. Белия зъб се поколеба дали да последва Коли. В него се пробуди някакво чувство, което беше по-силно от всички закони, които беше усвоил, и от всички обичаи, които бяха оформили характера му, по-силно и от любовта му към господаря и дори от волята му да живее сам: и когато се двоумеше как да постъпи, Коли го захапа излеко и побягна нататък, а той се обърна и припна след нея. Тоя ден господарят отиде сам на езда, а Белия зъб и Коли тичаха рамо до рамо из гората, точно както майка му Киче бе тичала с Едноокия преди много години в безмълвните гори на Севера.
Пета глава
ДРЕМЕЩИЯТ ВЪЛК
Тъкмо по това време колоните на вестниците се пълнеха със сведения за дръзкото бягство на един опасен престъпник от затвора Сан Куентин. Беглецът беше страшно жесток човек. Той беше зъл по природа още от рождение, а обществото не беше допринесло нищо за смекчаване на характера му. Хората се отнасят много сурово с провинените и тоя беглец беше отличен пример за жестокостта на обществото. Той беше истински звяр, да, звяр в човешки образ, но въпреки това толкова страшен звяр, че приличаше по-скоро на хищник, отколкото на човек.
В затвора Сан Куентин той се беше проявил като непоправим. Наказанията не можеха да сломят духа му. Способен беше да се бие до сетния си дъх и да умре в яростта си, но не и да живее и понася бой. Колкото по-ожесточено се бореше с живота, толкова по-сурово се отнасяше обществото с него и единствена последица от това безмилостно отношение беше тази, че той ставаше още по-свиреп. Усмирителните ризи, гладът и побоищата бяха неподходящи средства за превъзптанието на Джим Хол, но тъкмо тях прилагаха към него. Така бяха постъпвали с него още когато бе съвсем малко момченце от бедните покрайнини на Сан Франциско, гъвкаво и податливо като глина, и обществото можеше да направи друг човек от него.
Когато излежаваше третата си присъда, Джим Хол попадна на един надзирател, който не беше по-малък звяр от него самия. Надзирателят се отнасяше несправедливо с Джим Хол, клеветеше го пред директора на затвора, лишаваше го от дребните затворнически облаги и всячески го преследваше. Разликата между тях се състоеше в това, че надзирателят носеше връзка ключове и револвер, а Джим Хол имаше само голи ръце и зъби. Въпреки това той се нахвърли веднъж върху надзирателя и впи зъби в гърлото му, досущ като някой див звяр.