През една такава нощ, когато цялата къща беше потънала в сън, Белия зъб се пробуди и затаи дъх, после изтихо помириса въздуха и усети присъствието на някакъв непознат бог, а ушите му доловиха шум от неговите стъпки. Белия зъб не вдигна врява — той не постъпваше така. Неизвестният бог пристъпваше лекичко, но Белия зъб пристъпваше още по-лекичко, защото нямаше на гърба си дрехи, които да шумолят при допиране до тялото. Той го проследи в пълно мълчание. В Дивата пустиня често беше проследявал безкрайно боязливо дивеч и беше разбрал каква изгода се крие в изненадата при нападението.
Непознатият бог се споя в подножието на голямото стълбище и се ослуша внимателно, а Белия зъб стоеше като вкаменен, наблюдаваше и чакаше, без мускул да трепне по тялото му. Това стълбище водеше към спалнята на добрия господар и неговите най-скъпи притежания. Белия зъб настръхна, но не мръдна от мястото си. Непознатият бог бавно вдигна крак. Ето той вече започваше да изкачва стълбището.
Тогава Белия зъб се хвърли връз него — без предупреждение, без дори да изръмжи. Той скокна и се стовари върху плещите на непознатия бог. И докато предните му лапи се вкопчиха здраво в раменете на човека, той впи острите си зъби дълбоко в шията му. Белия зъб увисна с цялата си тежест на гърба на човека и в един миг го събори на земята. Двамата се строполиха едновременно на пода. Белия зъб веднага отскочи и докато човекът се опитваше да се изправи на крака, пак се хвърли напред и впи зъби в тялото му.
Сиера Виста се събуди в тревога. Страшен шум долиташе откъм стълбището, сякаш цяла дузина дяволи се биеха там. Екнаха няколко револверни изстрела. Мъжки глас изпищя от уплаха и ужас. Чуваше се страшно ръмжене и виене и над всичко се разнесе трясък от счупени стъкла и мебели.
Всичко утихна тъй бързо, както беше започнало. Борбата не трая повече от три минути. Изплашените членове на семейството се събраха на горната площадка на стълбището. Бълбукащ шум долиташе отдолу като из мрачна преизподня, сякаш въздух излизаше на мехури върху повърхността на вода. От време на време глухото бълбукане се превръщаше в съскане с някаква остра, писклива нотка, като от тънка свирка. Но и тоя шум скоро стихна. После в мрака се чуваше само пъхтене на някакво живо същество, което едва поемаше дъх.
Уийдън Скот завъртя електрическия ключ и обилна светлина заля стълбището и приземния хол. Двамата със съдията Скот заслизаха предпазливо надолу с револвери в ръце. Всъщност тая предпазливост беше излишна. Белия зъб беше свършил работата си. Всред хаоса от преобърнати и изпотрошени мебели някакъв човек лежеше по хълбок, с преметната през глава ръка, която закриваше лицето му. Уийдън Скот се наведе, отмести ръката и извърна лицето на човека към светлината. В гърлото му зееше широка рана, която беше причинила смъртта на непознатия.
— Джим Хол! — прошепна съдията.
Двамата, баща и син, се спогледаха многозначително, после се вгледаха в Белия зъб. И той лежеше по хълбок. Очите му бяха затворени, но когато се наведоха над него, той повдигна клепки и се опита да спре погледа си върху тях, а опашката му трепна едва забележимо, но не се разклати. Уийдън Скот го помилва, а от гърлото на Белия зъб се изтръгна тихо ръмжене. Но това ръмжене беше съвсем слабо, едва доловимо и скоро замря. Клепачите му натежаха и се затвориха, а тялото му като че ли се отпусна и изтегна безпомощно на пода.
— Горкото животно! — прошепна господарят. — Скоро ще свърши!
— Не бързай толкова! — каза съдията, като отиваше към телефона.
След операцията на Белия зъб, която продължи час и половина, хирургът заяви:
— Откровено казано, вероятността да оцелее е едно на хиляда.
Зарята на новия ден нахлуваше през прозорците и светлината на електрическите крушки започна да бледнее. С изключение на децата всички членове на семейството се бяха събрали около хирурга и очакваха да чуят окончателното му мнение.
— Един строшен заден крак — продължи той. — Три счупени ребра, от които поне едно е пробило белия дроб. Загубил е почти всичката си кръв. Твърде вероятно е да има сериозни повреди на някои вътрешни органи. По всичко изглежда, че е бил тьпкан с крака. Да не говоря и за трите куршума, които са пронизали тялото му. Казах, че надеждата да остане жив е едно на хиляда, но дори и това е твърде много. Не, и едно на десет хиляди е много за него!
— Трябва да опитаме всички възможни средства — каза съдията Скот с развълнуван глас. — Не мислете за разноските, докторе. Прегледайте го на рентгена. Изобщо сторете всичко необходимо… А ти, Уийдън, телеграфирай веднага на д-р Никола в Сан Франциско. Това, драги докторе, не бива да ви засяга. Надявам се, че ме разбирате правилно. Искам да направим всичко възможно, за да спасим живота му.