— Тъй да бъде! — рече той. — Точно това разправям открай време. Едно обикновено куче никога не би могло да извърши неговия подвиг. Той е вълк.
— Благословен вълк! — поправи го жена му.
— Да, благословен вълк! — съгласи се съдията. — За напред и аз ще го наричам така.
— Ще трябва отново да се учи да ходи — каза хирургът. — Не е зле да започне още сега. Това не ще му навреди. Изведете го навън.
Изведоха го на открито като някакъв цар, окръжен от вниманието на цялата Сиера Виста. Той беше толкова немощен, че когато стигна до поляната, трябваше да легне за от мора.
После шествието продължи нататък и силите на Белия зъб се възвръщаха постепенно с движението на мускулите, което раздвижваше и кръвта в жилите му. Стигнаха до конюшнята, а там пред прага лежеше Коли с половин дузина малки топчести кученца, които си играеха край нея на слънцето.
Белия зъб ги забеляза и в погледа му пролича недоумение. Коли изръмжа предупредително и той застана на известно разстояние. Господарят побутна с крак едно малко, разкрачено кученце и го напъти към Белия зъб. Той настръхна недоверчиво, но гласът на господаря сякаш казваше, че всичко е в ред. Коли го гледаше с ревниви очи изпод ръцете на една от жените, сякаш да го предупреди, че не всичко е в ред.
Кученцето пропълзя пред него. Той наостри уши и започна да го разглежда с любопитство. После носовете им се допряха и кученцето го близна по муцуната с топлото си езиче. Без сам да знае защо, езикът на Белия зъб също излезе напред и облиза малката муцунка.
Боговете посрещнаха това с ръкопляскане и радостни възгласи. Той се изненада и ги погледна в недоумение. В тоя момент отново го обзе слабост и Белия зъб се изтегна на земята с изправени уши и полуизвърната глава, като продължаваше да гледа кученцето. Другите кученца също допълзяха към него за голямо неудоволствие на Коли, а той им позволи да се катерят и търкалят по него. Отначало ръкоплясканията и радостните викове на боговете го накараха отново да се почувствува неловко както някога. Но кученцата продължаваха да си играят и да се катерят по него и той се освободи от това чувство. После, тъй както беше легнал с полузатворени спокойни очи, неусетно задряма под топлите слънчеви лъчи.