Йезекиил каза:
— Веднъж ми беше заповядано да спя триста и деветдесет дни наред на лявата си страна и през всичкото това време да ям само хляб от ечемик, просо, фий, боб и пшеница, намазан с… не смея да кажа с какво. Единственото, което можах да измоля, беше да го мажат само с кравешки лайна. Признавам, че кухнята на господаря Мамбрес е по-изискана. И все пак пророческият занаят има и добрите си страни; доказателство за това е, че хиляди хора искат да го упражняват.
— А, тъкмо ми дойде наум — рече Мамбрес, — обяснете ми какво подразбирате под вашите Охола и Охолива6, които толкова са обичали конете и магаретата.
— О — отговори Йезекиил, — това е цветът на риториката!
След като ги предразположи по този начин, Мамбрес заговори по работа. Той запита тримата поклонници защо са дошли в държавата на царя на Танис. Данаил взе думата. Той каза, че откакто Навуходоносор е изчезнал, вавилонското царство пламнало, че там според дворцовия обичай преследвали всички пророци, че пророците ту виждали царете в краката си, ту получавали по сто удара със стременник, и че най-после те били принудени да потърсят убежище в Египет, защото се страхували, че могат да бъдат убити с камъни. Йезекиил и Йеремия също говориха твърде дълго на много хубав стил, поради което едва можеше да се разбере нещо. Колкото до гадателката, тя не сваляше очи от бика си. Рибата на Йона плуваше в Нил срещу палатката, а змията си играеше в тревата.
След кафето отидоха да се поразходят край брега на Нил. Тогава, като видя тримата пророци, негови врагове, белият бик започна да мучи страшно, нахвърли се яростно върху тях и ги удари с рогата си. Тъй като пророците са само кожа и кости, той щеше да ги прониже и да им отнеме живота, но Господарят на всички неща, който вижда всичко и има лек за всичко, ги превърна веднага в свраки и те продължиха да говорят както преди. Същото нещо се случи по-късно на Пиеридите7, до такава степен басните подражават на историята.
Тази нова случка предизвика нови разсъждения в ума на мъдрия Мамбрес. „Ето — казваше си той — трима велики пророци, превърнати в свраки, това трябва да ни поучи, че не бива да говорим прекалено много и да пазим винаги прилична сдържаност.“ Той заключа, че мъдростта струва повече от красноречието и според обичая си се замисли дълбоко, когато едно внушително и страшно зрелище порази очите му.
ГЛАВА VII
ЦАРЯТ НА ТАНИС ПРИСТИГА. ДЪЩЕРЯ МУ И БИКЪТ ЩЕ БЪДАТ ПРИНЕСЕНИ В ЖЕРТВА
Вихрушки прах се вдигаха от северния до южния небосклон. Чуваха се звуци на барабани, тръби, свирки, псалтериони, цитри, самбуки множество ескадрони и батальони приближаваха, начело с Амазис, царя на Танис, възседнал кон, покрит с алено покривало, извезано със златна сърма. Вестителите викаха:
— Да се хване белият бик, да се върже и да се хвърли в Нил да го изяде рибата на Йона, защото царят, нашият господар, който е справедлив, иска да си отмъсти на белия бик, загдето е омагьосал дъщеря му!
Добрият старец Мамбрес се замисли по-дълбоко от всякога. Той разбра, че лукавият гарван е отишъл да разкаже всичко на царя и че имаше голяма опасност да отрежат главата на принцесата. Обърна се към змията и й рече:
— Скъпа приятелко, иди бързо да утешиш красивата Амазида, моята възпитаница. Кажи й да не се страхува от нищо, каквото и да се случи. Разказвай й приказки, за да приспиш тревогата й, защото приказките забавляват винаги момичетата и защото човек успява в обществото само с приказки.
След това той се хвърли по очи пред Амазис, царя на Танис, и му каза:
— О, царю, живей вечно. Белият бик трябва да бъде принесен в жертва, защото ваше величество е винаги прав. Но Господарят на всички неща каза: „Този бик не трябва да бъде изяден от рибата на Йона, докато Мемфис не намери бог, който да бъде поставен на мястото на умрелия бог.“ Тогава вие ще си отмъстите и дъщеря ви ще бъде изцерена със заклинания, защото е обладана от зъл дух. Вие сте твърде благочестив, за да не се подчините на заповедите на Господаря на всички неща.
Амазис, царят на Танис, се замисли дълбоко, после рече:
— Волът Апис е мъртъв, нека бог приеме душата му! Кога смятате, че ще намерят друг вол да царува над плодородния Египет?
— Ваше величество — отговори Мамбрес, — искам ви само осем дни.
Царят, който беше много набожен, рече:
— Давам ви осем дни, а аз ще остана тук през тези осем дни, след което ще принеса в жертва съблазнителя на дъщеря ми.
Той заповяда да докарат шатрите му, готвачите, музикантите и остана осем дни на това място, както казва Манетон8. Старицата беше отчаяна при мисълта, че бикът, който тя пазеше, нямаше да живее повече от осем дни. Всяка нощ магьосницата изпращаше видения да се явяват насън на царя, за да го отклонят от жестокото му намерение, но на сутринта царят не си спомняше вече за виденията, които бе сънувал през нощта, също както Навуходоносор забравяше сънищата си.
6
Охола и Охолива — градовете Самария и Ерусалим, описани в Библията като две блудници, които „се пристрастиха към своите любовници, чиято плът е плът оселска и похотта им е като у жребци“.
7
Пиериди — в гръцката митология деветте дъщери на цар Пиерос, които Аполон превърнал в свраки.