ГЛАВА VIII
КАК ЗМИЯТА РАЗКАЗВАШЕ ПРИКАЗКИ НА ПРИНЦЕСАТА, ЗА ДА Я УТЕШИ
Междувременно змията разказваше разни истории на красивата Амазида, за да облекчи мъката й. Разправяше й как някога излекувала цял един народ от ухапванията на неизвестни малки змийчета, като само се показвала на края на една тояга. Описваше й завоеванията на един герой, който отлично вършел обратното на това, което вършел Амфион, строителят на Тива, в Беотия. Този Амфион докарвал дялани камъни само със звуците на цигулката си: един ригодон и един менует му били достатъчни, за да построи цял град, но другият разрушавал стените със звука на своя кози рог. Той заповядал да обесят тридесет и един много могъщи царе в една област, четири левги дълга и четири левги широка, направил да завали от небето дъжд от едри камъни върху една неприятелска дружина, която бягала пред него. След като ги изтребил така, спрял месеца и слънцето по пладне, за да ги довърши съвсем между Габаон и Айялон по пътя за Беторон, по примера на Бакхус, който спрял слънцето и месеца по време на пътуването си към Индия.
Благоразумието, което всяка змия трябва да проявява, не й позволи да разкаже на прекрасната Амазида за могъщия незаконороден Ефтай, който отрязал главата на дъщеря си, защото спечелил една битка. Това би изпълнило с ужас душата на красивата принцеса. Разказа й обаче приключенията на великия Самсон, който избил хиляда филистимляни с една магарешка челюст, завързал заедно триста лисици за опашките и се хванал в мрежите на едно момиче, по-малко красиво, по-малко нежно и по-малко вярно от очарователната Амазида.
Разправи й за нещастната любов на Сихем и милата Дина, която била на шест години, за по-щастливата любов на Вооз и Рут, за любовта на Юда със снаха му Тамар, за любовта на Лот с двете му дъщери, които не искали светът да се свърши, за любовта на Авраам и Яков със слугините им, за любовта на Рувим с майка му, за любовта на Давид и Витсавия, за любовните истории на великия цар Соломон, с една дума, разказа й всичко, което можеше да прогони болката на една красива принцеса.
ГЛАВА IX
КАК ЗМИЯТА НЕ Я УТЕШИ НИ НАЙ-МАЛКО
— Всички тези приказки ме отегчават — отговори красивата Амазида, която имаше и ум, и вкус. — Не струват нищо и могат да бъдат коментирани само между ирландците от онзи глупак Абади или между германците от празнословеца Утвил. Приказките, които е можело да се разказват на прапрабабата на пра-пра-бата на баба ми, не подхождат за мен, която съм възпитана от мъдрия Мамбрес и съм чела „За човешкия разум“ на египетския философ Лок и „Ефеската матрона“. Искам приказката да бъде правдоподобна и да не прилича на сън. Искам в приказката да няма нищо всеизвестно и изтъркано, нито пресилено. И особено бих искала под булото на баснята да се покаже на опитните очи някоя тънка истина, която се изплъзва на простите хора. Омръзнало ми е да слушам за слънцето и месеца, с които някоя баба си служи, както си ще, за планини, които танцуват, за реки, които потичат към извора си, и за мъртви, които възкръсват; и особено когато са написани на надут и неразбираем стил, тези плоски и блудкави истории ме отвращават ужасно. Разбирате, нали, че една девойка, която се страхува, че любимият й може да бъде погълнат от една едра риба, а нейната собствена глава може да бъде отрязана от собствения й баща, има нужда да бъде забавлявана, но постарайте се да ме забавлявате по мой вкус.
— Поставяте ми много трудна задача — отвърна змията. — В миналото бих могла да ви предложа доста приятни минути, но от известно време съм загубила въображението и паметта си. Уви, къде е времето, когато забавлявах момичетата! Чакайте да видим, може би ще мога да си спомня някоя нравоучителна приказка, която да ви хареса.
Преди двадесет и пет хиляди години цар Гнаоф и царица Патра заемали престола на стовратата Тива. Цар Гнаоф бил много красив и царица Патра била още по-красива, но не можели да имат деца. Цар Гнаоф предложил награда на онзи, който би го научил на най-добрия начин за увековечаване на царския род.
Медицинският факултет и Академията по хирургия публикували отлични трактати по този важен въпрос, но нито един от тях нямал успех. Изпратили царицата на целебни извори, отслужили деветини, тя дала много пари на храма на Юпитер — Амон, от когото произлиза амониевата сол: всичко било напразно. Най-после един двадесет и пет годишен жрец се представил на царя и му казал: