И така, разгневеният Амазис изпрати начаса дванадесет алгуасили да доведат дъщеря му, а алгуаси-лите са винаги готови да изпълняват всички варварски заповеди на царя и казват за оправдание: „Плащат ни за тая работа.“
ГЛАВА X
КАК ИСКАХА ДА ОТРЕЖАТ ГЛАВАТА НА ПРИНЦЕСАТА И КАК НЕ Й ОТРЯЗАХА ГЛАВАТА
Щом принцесата пристигна, цяла разтреперана, в лагера на баща си, той й каза:
— Дъще, ти знаеш, че всички принцеси, които не се покоряват на царя, техния баща, биват наказвани със смърт. Иначе едно царство не би могло да бъде добре управлявано. Бях ти забранил да произнасяш името на твоя любим Навуходоносор, моя смъртен враг, който ме свали от престола, скоро ще стане седем години, и който изчезна от лицето на земята. Вие сте избрали вместо него един бял бик и сте извикали: Навуходоносор! Справедливо е да ви отрежа главата.
Принцесата му отговори:
— Татко, нека стане според вашата воля. Но дайте ми поне достатъчно време да оплача моята девственост.
— Това е справедливо — съгласи си цар Амазис — Това е закон, спазван от всички просветени и разумни царе. Давам ви цял ден да оплаквате девствеността си, щом твърдите, че сте девствена. Утре е осмият ден, откакто станувам тук: ще хвърля белия бик на рибата и ще ви отрежа главата в девет часа сутринта.
И така, придружена от своите придворни дами, красивата Амазида отиде край брега на Нил да оплаква това, което й бе останало от девството. До нея мъдрият Мамбрес размишляваше и броеше часовете и миговете.
— Е, какво, скъпи Мамбрес — рече му тя, — според преданието някога сте превърнал на кръв водите на Нил, а сега не можете да промените сърцето на Амазис, моя баща и цар на Танис! И ще понесете да ми отреже главата утре сутринта в девет часа!
— Това зависи от бързината на моите вестоносци — отвърна Мамбрес, потънал в размисъл.
На следния ден, щом сенките на обелиските и на пирамидите отбелязаха върху земята деветия час на деня, алгуасилите завързаха белия бик, за да го хвърлят на рибата на Йона, и донесоха на царя голямата му сабя. „Уви, уви — казваше си Навуходоносор в дъното на сърцето си, — аз, царят, превърнат на вол отблизо седем години, ще бъда изяден от една риба тъкмо сега, когато намерих любимата си.“
Никога мъдрият Мамбрес не се бе отдавал на по-дълбоки размишления. Той беше погълнат от тъжните си мисли, когато в далечината забеляза това, което чакаше. Една безбройна тълпа се приближаваше. Трите изображения — на Изида, на Озирис и на Хор — събрани заедно, идваха насам, поставени върху обсипани със злато и скъпоценни камъни носилки, носени от сто мемфиски старейшини, пред които вървяха сто момичета и свиреха на свещените систри. Следваха четири хиляди жреци с обръснати и увенчани с цветя глави, възседнали хипопотами. Зад тях се виждаха, обкръжени от същото великолепие, тиванската овца, кучето на Бубаст, котката на Фебе, крокодилът на Арсиноя, пръчът на Мендес и всички по-низши богове на Египет, които идваха да се поклонят на великия вол, великия бог Апис, могъщ колкото Изида, Озирис и Хор, взети, заедно.
В средата на всички тези полубогове четиридесет жреци носеха огромна кошница, пълна със свещени лукови глави, които не бяха съвсем богове, но много им приличаха.
От двете страни на тази върволица от богове, последвани от безброен народ, вървяха четиридесет хиляди воини с шлемове на глава, с ятагани на лявото бедро, с колчан на рамо и лък в ръката. Всички жреци пееха в хор така мелодично, че песента им възвисяваше и разнежваше душата:
При всяка пауза се чуваха звуците на сиетрите, кастанетите, дайретата, псалтерионите и самбуките.
ГЛАВА XI
КАК ПРИНЦЕСАТА СЕ ОМЪЖИ ЗА СВОЯ БИК
Изненадан от това зрелище, Амазис, царят на Танис, не отряза главата на дъщеря си и прибра ятагана си обратно в ножницата. Мамбрес му каза:
— Велики царю, редът на нещата е променен. Ваше величество трябва да даде пример. О, царю, бързо развържете сам белия бик и пръв му се поклонете.
Амазис се подчини и се хвърли по очи пред бика заедно с всичките си хора. Принцеса Амазида окачваше на красивите му рога гирлянди от рози, анемони, лютичета, лалета, карамфили и зюмбюли. Тя си позволяваше да го целува, но с дълбока почит. Жреците застилаха с палмови клонки и цветя пътя, по който щяха да го отведат в Мемфис. Мъдрият Мамбрес, който продължаваше да размишлява, казваше тихо на своята приятелка змията: