— Данаил превърна този човек във вол, а аз превърнах този вол в бог.
Потеглиха за Мемфис в същия ред. Смутеният цар на Танис тръгна след шествието. Мамбрес, със спокоен и съсредоточен вид, вървеше до него. Старицата ги следваше учудена и възхитена, придружаваха я змията, кучето, магарицата, гарванът, гълъбът и изкупителният козел. Голямата риба заплува нагоре по течението на Нил. Данаил, Йезекиил и Йеремия, превърнати на свраки, завършваха шествието.
Когато стигнаха на границата на царството, която не беше много далеч, цар Амазис се сбогува с бика Апис и каза на дъщеря си:
— Дъще, да се върнем в нашата страна, за да ви отрежа главата, тъй както е решило моето царско сърце, защото вие произнесохте името на Навуходоносор, моя враг, който ме свали от престола преди седем години. Когато един баща се закълне да отреже главата на дъщеря си, той трябва да изпълни клетвата си, иначе ще бъде хвърлен завинаги в преизподнята, а аз не искам да бъда погубен заради обичта си към вас.
Красивата принцеса отговори на цар Амазис с тези думи:
— Скъпи татко, идете да отрежете главата комуто си щете, но не и моята. Аз съм на земята на Изида, Озирис, Хор и Апис. В никакъв случай няма да изоставя моя прекрасен бял бик, ще го целувам през целия път, докато го видя възвеличен във великия обор на свещения град Мемфис: това е извинима слабост за едно момиче от добър род.
Едва бе произнесла тези думи и бикът Апис извика:
— Скъпа Амазида, ще те обичам през целия си живот.
За първи път от четиридесет хиляди години, откакто в Египет се покланяха на Апис, хората го чуваха да говори. Змията и магарицата извикаха:
— Седемте години изтекоха!
Трите свраки повториха:
— Седемте години изминаха.
Всички египетски жреци вдигнаха ръце към небето. Изведнъж двата предни крака на бога изчезнаха, двата задни крака се превърнаха в човешки крака, две хубави, мускулести и бели ръце израснаха от раменете му, на мястото на муцуната му се появи главата на един възхитителен герой. Той стана отново най-красивият мъж на земята и каза:
— Предпочитам да бъда любимият на Амазида, отколкото бог. Аз съм Навуходоносор, цар на царете.
Това ново превращение учуди всички с изключение на размишляващия Мамбрес, но това, което не учуди никого, бе, че Навуходоносор се ожени начаса за прекрасната Амазида в присъствие на цялото огромно множество.
Той остави на тъста си царството Танис и одари богато магарицата, змията, кучето, гълъба, дори гарвана, както и трите свраки и едрата риба, показвайки на цялата Вселена, че знае както да побеждава, така и да прощава. Старицата получи голяма пенсия. Изкупителният козел беше изпратен в пустинята за един ден, за да бъдат изкупени всички грехове, след това за награда му дадоха дванадесет кози. Мъдрият Мамбрес се завърна в двореца, за да продължи размишленията си. След като го прегърна за сбогом, Навуходоносор започна да управлява спокойно царствата на Мемфис, Вавилон, Дамаск, Балбек, Тир, Сирия, Мала Азия, Скития, страните Ширас, Мозок, Тубал, Мадай, Гог, Магог, Яван, Согдиана, Бактриана, Индия и островите.
Всяка сутрин народите на тази монархия викаха: „Да живее великият Навуходоносор, цар на царете, който вече не е вол.“ И оттогава стана обичай във Вавилон винаги когато царят бъде измамен грубо от сатрапите си или от магите, или от пазителите на хазната, или от жените си и най-после признае грешките си и поправи поведението си, целият народ да вика пред вратите му: „Да живее нашият велик цар, който вече не е вол!“