И най-после, госпожице, ако примерите могат да смекчат мъката ви, спомнете си, че Венера е превърнала керастите във волове.
— Зная това — отвърна нещастната принцеса, — но можем ли да се утешаваме с примери? Ако моят любим беше мъртъв, щях ли да се утеша от мисълта, че всички хора умират?
— Вашата мъка може да има край — каза мъдрецът; — и понеже вашият нежен любим е станал вол, разбирате, че и един вол може да стане човек. Колкото до мен, би трябвало да бъда превърнат в тигър или крокодил, ако не използвах малкото сила, която ми е останала, за да служа на една принцеса, достойна да бъде обожавана от цялата земя, на красивата Амазида, която съм отгледал на коленете си и която е подложена на жестоки изпитания от суровата съдба…
ГЛАВА V
КАК МЪДРИЯТ МАМБРЕС СЕ ДЪРЖА МЪДРО
След като каза на принцесата всичко, което бе нужно, за да я утеши, но не успя да я утеши, божественият Мамбрес изтича веднага при старицата.
— Сестро — каза й той, — нашият занаят е хубав, но е доста опасен. Вие рискувате да бъдете обесена, а вашият вол — да бъде изгорен, удавен или изяден. Още не зная какво ще направят с останалите ви животни, защото, макар и да съм пророк, доста малко зная. Все пак скрийте грижливо змията и рибата, нека рибата не показва главата си извън водата, а змията да не излиза от дупката си. Ще поставя вола в един от моите обори на село, вие ще бъдете заедно с него, понеже казвате, че не ви е позволено да го оставяте. Изкупителният козел ще може, ако се наложи, да послужи за изкупителна жертва, ще го изпратим в пустинята, натоварен с греховете на цялата дружина, той е свикнал с тази церемония и тя не му причинява никаква болка, а пък е известно, че всичко може да бъде изкупено с един козел, който се разхожда. Моля ви само да ми заемете за малко кучето на Товий, което е много пъргава хрътка, магарицата на Валаам, която тича по-бързо от камила, както и гарвана и гълъба от Ноевия ковчег, които летят много бързо. Искам да ги изпратя като вестоносци в Мемфис по една работа от най-голяма значение.
Старицата отговори на мага така:
— Господарю, вие можете да разполагате, както ви е угодно с кучето на Товий, с магарицата на Валаам, с гарвана и гълъба от Ноевия ковчег и с изкупителния козел, но моят вол не може да спи в обор. Казано е, че трябва да бъде вързан със стоманена верига, да бъде винаги квасен от росата и да пасе тревата на земята, и мястото му да бъде между дивите животни. Той ми е поверен и аз трябва да се подчинявам. Какво биха помислили за мен пророците Данаил, Йезекиил и Йеремия, ако бих поверила моя вол на други? Виждам, че сте узнал тайната на това странно животно, няма защо да се упреквам, че съм ви я разкрила. Ще го отведа далеч от тази нечестива земя, към езерото Сирбон, далеч от жестокостите на царя на Танис. Моята риба и моята змия ще ме защитават. Не се страхувам от никого, когато служа на господаря си.
Мъдрият Мамбрес й отговори така:
— Мила моя, нека бъде волята Божия! Само да мога да намеря наново нашия бял бик, за мен няма значение нито езерото Сирбон, нито езерото Мерис, нито езерото Содом: единственото ми желание е да сторя добро на него и на вас. Но защо ми говорихте за Данаил, Йезекиил и Йеремия?
— О, господарю — поде старата, — вие знаете така добре, както и аз, колко присърце имат те тази голяма работа. Но нямам време за губене, не искам да бъда обесена, не искам моят бик да бъде изгорен или удавен, или изяден. Тръгвам за езерото Сирбон през Каноп заедно със змията и рибата. Сбогом.
Бикът я последва дълбоко замислен, след като засвидетелства на благодетеля си Мамбрес благодарността, която му дължеше.
Мъдрият Мамбрес изпадна в мъчителна тревога. Той добре виждаше, че Амазис, царят на Танис, разярен от безумната страст на дъщеря си към това животно, я смята за омагьосана и ще заповяда да търсят навсякъде нещастния бик и че той неизбежно ще бъде изгорен като магьосник на площада в Танис или хвърлен на рибата на Йона, или опечен и поднесен на масата. Магът, искаше на всяка цена да спести на принцесата тази неприятност.
Мамбрес написа на своя приятел, великия жрец в Мемфис, писмо със свещени знаци на египетска хартия, която още не се употребяваше. Ето неговите собствени думи: