„Светлина на света, заместник на Изида, Озирис и Хор, глава на обрязаните, вие, чийто олтар е издигнат, както и трябва да бъде, над всички престоли, научих, че вашият бог, бикът Апис, е мъртъв. Имам един бик, който може да ви послужи. Елате бързо с вашите жреци да го познаете, да му се поклоните и да го отведете в обора на вашия храм. Нека Изида, Озирис и Хор ви пазят под светата си и достойна закрила. И вам, господа жреци от Мемфис, желая да бъдете под тяхната светла закрила.
Той написа четири преписа от това писмо, защото се страхуваше от непредвидена случайност, и ги постави в цилиндри от най-здравото абаносово дърво. След това повика четиримата вестоносци, на които искаше да повери това послание (магарицата, кучето, гарвана и гълъба), и каза на магарицата:
— Зная с каква вярност сте служили на моя събрат Валаам, служете и на мен по същия начин. Няма онокротал3, който да може да ви надбяга, идете, скъпа приятелко, и предайте това писмо в ръцете на оногова, за когото е предназначено, и се върнете.
Магарицата му отговори:
— Ще служа на вас, господарю, както служих на Валаам. Ще ида и ще се върна.
Мъдрецът постави абаносовото цилиндърче в устата й и тя полетя като стрела. След това повика кучето на Товий и му каза:
— Вярно куче, по-бързо и от бързоногия Ахил, зная какво си направило за Товий, син на Товит, когато ти и ангелът Рафаил го придружавахте от Ниневия до Рагес в Медия и от Рагес до Ниневия, когато той донесе на баща си десет таланта сребро, които робът Топит-баща беше заел на роба Габел, защото тези роби бяха много богати. Отнеси на предназначението му това писмо, което е по-ценно от десет таланта сребро.
Кучето му отговори:
— Господарю, понеже някога следвах пратеника Рафаил, сега мога не по-зле да изпълня и вашата поръчка.
Мамбрес му сложи писмото в устата. Той каза същото и на гълъба, който му отговори:
— Господарю, след като можах да донеса едно клонче в Ноевия ковчег, ще мога да донеса също и вам отговор.
Той взе писмото в човката си. Миг след това и тримата изчезнаха от погледа на Мамбрес. След това магът рече на гарвана:
— Зная, че ти си хранил великия пророк Илия, когато той се бе скрил близо до потока Карит, толкова известен по цялата земя. Ти си му носел всеки ден пресен хляб и тлъсти кокошки. Искам от теб да отнесеш това писмо в Мемфис.
Гарванът отговори със следните думи:
— Вярно е, господарю, че аз носех всеки ден обед на великия пророк Илия Тесбиянеца, когото видях да се издига във въздуха на огнена колесница, теглена от четири огнени коня, макар че това не е обичайно. Но аз винаги вземах половината от обеда за себе си. Съгласен съм да отнеса вашето писмо, стига да ми осигурите два пъти хубаво ядене на ден и да ми платите предварително в брой за труда ми.
Разгневен, Мамбрес рече на птицата:
— Лакомо и лукаво животно, не се учудвам, че от бял като лебед Аполон те превърна в черен като къртица, когато в Тесалийските поля ти предаде красивата Коронис, злощастната майка на Ескулап. Е, кажи ми, ядеше ли ти всеки ден говежди рибици и кокошки през десетте месеца в Ноевия ковчег?
— Господине, нас ни гощаваха отлично — възрази гарванът. — Поднасяха два пъти на ден печено на всички птици от моя вид, които се хранят само с месо — лешояди, кани, орли, мишелови, ястреби, сови, керкенези, соколи, бухали и на цялото безбройно множества грабливи птици. Още по-изобилно бяха отрупани с месо масите на лъвовете, леопардите, тигрите, пантерите, хиените, вълците, мечките, лисиците, невестулките и всички месоядни четириноги. В ковчега имаше осем видни личности, единствените, които съществуваха по това време на света, и те бяха непрекъснато заети с грижата за нашата храна и облекло: Ной и жена му, които бяха едва на шестстотин години, техните трима сина и съпругите им. Драго ти ставаше да гледаш с какво старание и каква чистота нашите осем слуги обслужваха над четири хиляди сътрапезници, които имаха извънредно голяма охота за ядене, без да се смята огромният труд, който изискваха десетте-дванадесетте хиляди други личности — от слона и жирафата до копринените буби и мухите. Това, което ме учудва, е, че нашият доставчик Ной е неизвестен на всички народи, чийто прародител е той. Но това никак не ме тревожи. Аз бях вече присъствал на подобно пиршество при тракийския цар Ксизутер4. Такива неща се случват от време на време за поучение на гарваните. С една дума, искам добре да си похапна и да бъда добре платен в брой.
4
Халдейският автор Бероз съобщава, че същото се е случило на тракийския цар Ксизутер. Той построил огромен кораб — пет стадии дълъг и две широк, за да се спаси от Потопа. Учените много спорят, за да открият кой от двата кораба е бил построен пръв. — Б.а.