Мъдрият Мамбрес реши да не дава писмото на едно толкова упорито и бъбриво животно. Те се разделиха много недоволни един от друг. Но все пак трябваше да се разбере какво е станало с красивия бик и да не се загубят следите на старицата и змията. Мамбрес заповяда на няколко умни и доверени слуги да го последват и се отправи с носилка, все така потънал в дълбоки размисли, към брега на Нил.
„Как е възможно — казваше си той — тази змия да е господар на почти цялата земя, както сама се хвали и както толкова учени твърдят, и все пак да се подчинява на една старица? Как е възможно да бъде викана да участвува в съвета там горе, след като пълзи по земята? Защо влиза всеки ден в телата на хората чрез собствените си сили и толкова мъдреци твърдят, че могат да я прогонят оттам с думи? И най-после защо у един малък съседен народ я считат, че е погубила човешкия род и как така човешкият род да не знае нищо за това? Вече съм доста стар, цял живот съм учил, но тук виждам толкова несъвместимости, които не мога да съгласувам. Не бих могъл да обясня това, което ми се случи на самия мен — нито великите дела, които съм извършил някога, нито тези, на които съм бил свидетел. Като претегля всичко добре, започвам да подозирам, че този свят се крепи на противоречия: «Rerum concordia discors»5, както казваше някога моят учител Зороастър на своя език.“
Докато магът бе потънал в тази мъглява метафизика, каквато е всяка метафизика, един лодкар, който пееше някаква гуляйджийска песен, спря лодката си до брега. От нея слязоха три важни личности, чиито телеса бяха едва покрити с мръсни и разкъсани дрипи, но и в тези одеяния на бедността те запазваха най-величествен и царствен вид — това бяха Данаил, Йезекиил и Йеремия.
ГЛАВА VI
КАК МАМБРЕС СРЕЩНА ТРИМА ПРОРОЦИ И ИМ ДАДЕ ХУБАВ ОБЕД
Тези трима велики мъже, чиито лица бяха озарени от пророческа светлина, познаха мъдрия Мамбрес, техния събрат, по някои лъчи от същата тази светлина, които му бяха още останали, и се проснаха по очи пред носилката му. Мамбрес също позна, че са пророци повече по тяхното облекло, отколкото по огнените лъчи, които излизаха от височайшите им глави. Не се и съмняваше, че идват, за да чуят новини за белия бик. Проявявайки обичайното си благоразумие, той слезе от носилката и пристъпи няколко крачки към тях с учтивост, примесена с достойнство. Вдигна ги от земята, заповяда на слугите да опънат шатри и да приготвят обяд, от какъвто според него тримата пророци имаха голяма нужда.
Прати да поканят старицата, която се намираше едва на петстотин крачки оттам. Тя прие поканата и пристигна, като водеше вързания на верига бял бик.
Поднесоха две супи — едната от раци, а другата — от бяло пилешко месо; след това имаше пита с езици от шарани, чер дроб от михалица и щука, пилета, пълнени с фъстъци, гълъбчета с трюфели и маслини, две пуйчета в сос от раци, лютиви млечници и пумпалки и лучен салам. Като печено поднесоха фазанчета, яребици, диви кокошки, пъдпъдъци, жълтурки заедно с четири вида салати. В средата бе поставено едно сребърно украшение за маса, изработено по най-последна мода. Никога не е било поднасяно по-изтънчено ястие като печеното, никога по-великолепен, по-блестящ и по-майсторски направен десерт.
Впрочем внимателният Мамбрес се бе погрижил па обеда да няма нито говеждо варено, нито говежди рибици, нито говежди език, нито говежди врат, нито краве виме, за да не би нещастният монарх, присъствайки на обяда отдалеч, да сметне, че го оскърбяват.
Този велик и нещастен владетел пасеше трева близо до шатрата. Никога не бе чувствал по-болезнено съдбоносното превращение, което го бе лишило от престола му за цели седем години. „Уви — казваше си той, — този Данаил, който ме превърна в бик, и тази гадателка-вещица, която ме пази, ядат най-хубавите гозби на света, а аз, господарят на Азия, съм принуден да ям сено и да пия вода.“
Пиха много енгадиско, тадморско и шираско вино. Когато пророците и гадателката се позамаяха от виното, разговорът стана по-откровен, отколкото в началото.
— Признавам — каза Данаил, — че не се хранех така богато, когато бях в ямата с лъвовете.
— Как, господине, хвърлили са ви в яма с лъвове? — възкликна Мамбрес. — И как така лъвовете не ви изядоха?
— Господине — отвърна Данаил, — знаете, че лъвовете никога не ядат пророци.
— Колкото до мен — каза Йеремия, — аз съм умирал от глад през целия си живот, едва днес се наядох хубаво. Ако трябваше да се родя повторно и ако можех да избера положението си, признавам, че бих предпочел сто пъти да бъда министър на финансите или владика във Вавилон, отколкото пророк в Ерусалим.